Изглеждаше почти ядосан. Джей завистливо погледна цигарата в ръката му. Миришеше на горяща хартия и нощен огън на открито.
— Не вярвам в астралните пътувания.
— Че как тогава според тебе съм дошъл тук?
Огън на открито, близалка от корен на женско биле15, мирис на пържена мазнина, пушек и песента на „Абба“ „Името на играта“, номер едно в класациите цял месец. Самият Джей, седнал сам в празното спално помещение с цигара в уста — не защото толкова му се пуши, а просто защото е против правилата. Нито едно писмо. Нито една картичка. Нито дори известие за смяна на адреса.
— Ти не си тук. Не искам да водя този разговор.
Джо сви рамене.
— Винаги си бил инат. Все искаш обяснения. Не ти стига да приемеш нещата каквито са. Все искаш да знаеш кое как става.
Мълчание. Джей започна да връзва обувките си.
— Помниш ли циганите, дето излъгаха водомера оня път?
Той вдигна поглед.
— Да, помня ги.
— Разбра ли как е станало?
Джей бавно поклати глава.
— Ти каза, че било алхимия.
Джо се усмихна.
— Лаическа алхимия.
Той запали цигара „Плейърс“ и погледна самодоволно.
— Направили калъпи с формата на петдесет пенса, схващаш ли? От лед. Оня от съвета си помислил, че монетите са се изпарили.
Старецът избухна в смях.
— Ама познал, нали?
28
Джей отиде в Недър Едж с талисмана на Джо в джоба. Слънцето беше забулено от облаци както през повечето дни това лято, но небето бе нагорещено и бледо, изсмукало кислорода от въздуха и цветовете от пейзажа. Полето, дърветата, цветята — всички бяха обагрени в нюансите на пепелно-сивото, точно като екрана на портативния черно-бял телевизор в караваната на Маги и Джили. В небето над Недър Едж висеше малко светло облаче. Като маяк. Предупреждение може би.
Джили носеше дънки с отрязани крачоли и тениска на райета. Косата й беше вързана отзад с червена панделка. Смучеше захарно фонтанче16 и езикът й бе черен от сладката сламка.
— Не бях сигурна, че ще дойдеш — каза.
Джей помисли за талисмана в джоба си и сви рамене. Каза си, че са в безопасност. Защитени. Недосегаеми. Невидими. Беше се случвало много пъти досега.
— Защо да не дойда?
Джили сви рамене.
— Там имат нещо като бърлога — каза и кимна към канала. — Къща на дървото, струва ми се. Вътре държат нещата си. Виждала съм ги два-три пъти да ходят там. Бас държа, че не ти стиска да влезеш.
— Аз не се ловя на бас — отвърна Джей.
Джили го изгледа присмехулно.
— Няма да са там — изкушаваше го тя. — По това време още се мотаят из града или ходят по пазара да крадат. Нищо и никаква бърлога, Джей. Хайде да те видя.
Очите й блестяха дяволито, отразяваха светлината на безцветното небе и изглеждаха котешки зелени. Тя изсмука захарното фонтанче и подритна кутийката в канала, като продължи да стиска сладката сламка между зъбите си като цигарена угарка.
— Освен ако не си ревльо — процеди през зъби, добра имитация на Лий Марвин.
— Добре.
Откриха, че къщичката е близо до шлюза. Не беше на дървото и представляваше малка колиба, изградена от всевъзможни отпадъци от бунището: дебел смачкан картон, парчета насмолена хартия и стъклопласт. Имаше прозорци от парчета найлон и врата, отмъкната от нечий стар навес. Къщата изглеждаше необитаема.
— Върви тогава — подкани го Джили. — Аз ще се оглеждам.
Джей се поколеба за миг. Джили се усмихна дръзко и лицето й заприлича на една-единствена гигантска луничка. Изведнъж той се почувства замаян от близостта й.
— Е, хайде да свършваме — пришпори го тя.
Джей напипа талисмана в джоба си и решително тръгна към колибата. Беше по-голяма, отколкото изглеждаше откъм пътеката, и въпреки причудливата си конструкция бе доста здрава. На вратата имаше катинар, тежък промишлен катинар, вероятно откраднат от нечий склад за въглища.
— Опитай през прозореца — обади се Джили иззад гърба му. Джей се обърна като попарен.
— Мислех, че гледаш!
Джили сви рамене.
— А, и без това няма никой — каза. — Хайде, опитай през прозореца.
Прозорецът беше малък, точно колкото да се провре човек. Джили дръпна найлона и Джей се пъхна вътре. Беше тъмно и миришеше на кисело — на пръст и цигарен дим. На земята върху две щайги беше струпана купчина одеяла. Имаше кутия с изрезки от списания. На една от стените беше окачен плакат със смачкани краища, изрязан от някакво списание за момичета. Джили пъхна глава през прозореца.
15
Gfycyrrhiza glabra; растението се е използвало в сладкарската промишленост. — Бел.прев.
16
Традиционно английско лакомство, което представлява много гъст глюкозен или захарен сироп приблизително с вкус на лимонада на прах в картонена кутийка, от която стърчи сладка ядлива сламка от корен на женско биле, характерна с това, че оцветява езика и устните в черно. — Бел.прев.