— Намери ли нещо интересно? — попита тя закачливо.
Джей поклати глава. Започваше да се чувства неудобно, представяше си как стои в колибата, а Зет и приятелите му завиват по пътеката.
— Виж в щайгите — предложи Джили. — Там крият всичко ценно. Списания, цигари и други такива откраднати неща.
Джей издърпа една от щайгите. По земята се разпиляха всякакви предмети: гримове, празни шишета от лимонада, комикси. Развален транзистор, бонбони в стъклен буркан. Книжна фуния, пълна с фойерверки, бомбички и пиратки в кутии. Двайсетина запалки „Бик“. Четири неотворени пакета „Плейърс“.
— Вземи нещо — каза Джили. — Взимай. И без това е откраднато.
Джей взе кутия за обувки, пълна с изрезки. Неохотно ги разпиля по земята. После направи същото и със списанията.
— Вземи цигарите — подкани го тя. — И запалките. Ще ги дадем на Джо.
Джей я погледна смутено, но мисълта за презрението й му беше непоносима. Той прибра в джобовете си цигарите и запалките, а после, по настояване на Джили, и бонбоните и фойерверките. Заразен от ентусиазма й, скъса плаката от стената, стъпка касетите, разпиля съдържанието на бурканите. После си спомни как Зет беше счупил радиото му и взе транзистора, като си каза, че той му се полага по право. Разхвърля козметиката, размаза червилата с крак, хвърли кутия с пудра по стената. Джили го гледаше и се смееше като обезумяла.
— Да можехме само да видим лицата им — възкликна тя задъхана. — Само да можехме!
— Е, не можем — напомни й Джей и бързо се измъкна от колибата. — Хайде да тръгваме, преди да са се върнали.
Той я хвана за ръка и я задърпа по пътеката към шахтата. При мисълта за това какво бяха направили Джей се чувстваше така, сякаш в стомаха му пърхаха пеперуди. Усещането не беше съвсем неприятно. И изведнъж двамата избухнаха в смях като пияници. Започнаха да се препъват по пътеката и да се блъскат един друг.
— Да можех само да видя лицето на Гленда — произнесе Джили с усилие. — Следващия път ще вземем фотоапарат или камера, за да можем да я снимаме и да я гледаме.
— Следващия път? — смехът на Джей секна.
— Да, разбира се — тя говореше така, сякаш това беше най-естественото нещо на света. — Спечелихме първата битка. Не можем просто да се откажем.
Може би трябваше да й каже: „Това е краят, Джили. Стига толкова. Твърде опасно е.“ Но тъкмо опасността я привличаше, а той беше така очарован от възторга в очите й.
— Какво си ме зяпнал? — попита тя войнствено.
— Не съм те зяпнал.
— Зяпнал си ме и още как.
Джей се усмихна.
— Гледам голямата… огромната щипалка, която току-що падна на главата ти от оня клон — каза й той.
— Гадняр! — изписка Джили и разтърси глава.
— Чакай малко! Тук е — каза Джей и потърка главата й.
Джили го ритна силно в глезена. Нормалните отношения отново бяха възстановени. За известно време.
29
Следващата работа на Джей в Ланскене беше да потърси строителна работилница. Къщата имаше нужда от сериозен ремонт и макар че би могъл да свърши някои неща сам, по-голямата част беше работа за професионалисти. За късмет Джей намери такива в селото. Много по-скъпо би му струвало да ги извика от Ажен. Работилницата беше голяма и просторна. В дъното бяха подредени купчини дърва. Рамки за прозорци и врати стояха подпрени на стените. Това беше някогашна ферма с нисък покрив. Над вратата висеше табела, на която пишеше на френски: „Клермон — дърводелство-стъкларство-строителство“.
Недовършени мебели, огради, блокове бетон, керемиди и плочи бяха струпани на купчини около вратата. Името на майстора бе Жорж Клермон. Той беше нисък и набит човек, с унило провиснали мустаци и бяла риза, посивяла от пот. Говореше с плътния гърлен акцент, характерен за областта, но бавно и дълбокомислено, което даваше възможност на Джей да разбира думите му. По някакъв начин всички вече знаеха за него. Той предположи, че Жозефин е пуснала слуха за пристигането му.
Работниците на Клермон — четирима мъже в комбинезони, изцапани с боя, и нахлупени каскети, за да предпазват очите им от слънцето — го изгледаха с подозрително любопитство, когато мина покрай тях. В приглушеното им мърморене на местно наречие Джей долови думата „англиш17“. В селото нямаше много работа — а следователно и пари. Всеки искаше да се включи в работата по обновяването на Шато Фудуен. Клермон плесна сърдито с ръце, когато видя как четири чифта очи ги проследиха на влизане в дърводелския цех.