— На работа, хей, на работа!
Джей срещна погледа на един от работниците — млад мъж с червена коса, привързана с кърпа — и се усмихна. Човекът се усмихна в отговор, скрил лице зад едната си ръка, за да не го види Клермон. Джей последва управителя в дърводелския цех.
Влязоха в просторно и хладно помещение, подобно на хангар. Край вратата стоеше малка маса, която служеше за бюро и бе отрупана с хартии и папки. Имаше и телефонен апарат с факс. До него стоеше бутилка вино и две малки чашки. Клермон ги напълни и подаде едната чашка на Джей.
— Благодаря.
Виното бе тъмночервено до черно и ароматно. Беше хубаво и Джей го похвали.
— Не може да не е хубаво — отвърна Клермон. — Направено е от вашето лозе. Старият собственик Фудуен някога се славеше с него. Беше добър винар. Хубаво грозде. Хубава земя — и той отпи от виното с удоволствие.
— Сигурно ще искате да изпратите някого да огледа къщата — предположи Джей.
Клермон сви рамене.
— Познавам добре къщата. Миналия месец ходих да я видя. Дори направих някои изчисления.
Той забеляза учудването на Джей и се усмихна.
— Тя работи по нея още от декември насам — каза. — Боядисва, шпаклова тук-таме. Беше съвсем сигурна за уговорката си със стареца.
— Мари д’Апи?
— Че кой друг, хе-хе? Той обаче вече се беше спазарил с племенника си. Твърда сума — сто хиляди франка годишно — като рента в замяна на къщата и земята. Беше вече стар и не можеше да работи. А пък се инатеше, не му се щеше да остави къщата. Никой друг не я искаше освен нея. В днешно време не се изкарват пари от земеделие, а колкото до къщата… Е, много е стара — Клермон красноречиво сви рамене. — Само че тя е друго нещо. Много е упорита. Отдавна е хвърлила око на земята. Все чака. Премества оградата по малко. Не си поплюва, хе-хе! — той се изсмя рязко и откъслечно. — Каза, че няма да ми даде никаква работа. По-добре било да наеме строител от града, отколкото да дължи пари на някого в селото. Или пък да направи ремонта сама — Клермон потри пръсти в красноречив жест. — Парите й се свидят — обясни лаконично и допи останалото вино. — Всичко й се свиди.
— Предполагам, че ще трябва да й предложа някаква компенсация — каза Джей.
— Че защо? — попита Клермон и го погледна с недоумение.
— Е, след като е похарчила пари за…
Клермон се изсмя дрезгаво.
— Пари! По-скоро би обрала къщата. Огледайте оградите, плетовете. Ще видите с колко ги е преместила. Тук десет метра, там пет метра. Гризе от земята като гладен плъх. От години краде от нея, още отпреди, когато старецът беше жив. А после, като умря… — той енергично сви рамене. — Ех! Тя е отрова, мосю Макинтош, пепелянка. Познавах горкия й съпруг и макар че никога не се е оплаквал, подочувах това-онова.
Отново сви рамене, този път по-философски и делово.
— Нищо не й давайте, мосю Макинтош. Елате тази вечер у дома, ще се запознаете с жена ми. Ще вечеряме. Можем да обсъдим плановете ви за къщата Фудуен. Ще ви направим чудна вила, мосю. С добри инвестиции всичко е възможно. Зеленчуковата градина може да се изкорени и да се пресади. Може да се възстанови овощната градина. Ако искате, ще ви направим плувен басейн. Паваж, както на вилите в „Жуан ле Пен“. Фонтани.
При тази мисъл очите му блеснаха.
Джей отговори предпазливо:
— Е, засега не съм мислил за друго освен за най-належащ ремонт.
— Не, не, но всяко нещо с времето си, а? — и Клермон дружески го потупа по рамото. — Моята къща е точно зад главния площад. „Рю де Франк Буржоа“. Номер четири. Жена ми няма търпение да се запознае с новата ни знаменитост. Ще бъде много щастлива да ви види — усмивката му, смесица между скромност и честолюбие, бе странно заразителна. — Елате на вечеря у нас. Ще опитате от gesiers farcis18 на жена ми. Каро знае всичко, което би могло да се знае в селото. Ще опознаете Ланскене.
Джей очакваше непретенциозна вечеря. Хапване на скромни домашни ястия в компанията на строителя и съпругата му — дребничка невзрачна женица с престилка и кърпа на главата или миловидна румена селянка като Жозефин от кафенето, с блестящи птичи очи. Вероятно отначало щяха да се смущават, да говорят малко, докато жена му сипва супа в глинени купички и доволно се изчервява от хвалбите на госта. Може би щеше да има домашни пастети, червено вино, маслини и чушки в ароматен зехтин с подправки. По-късно щяха да кажат на съседите, че новодошлият англичанин е un mec sympathique, pas da tout pretentieux19, и бързо щяха да го приемат като член на общността.