Тя обидено отхапа от петифурата си. Жесика кимна.
— Тукашните хора са виновни — каза. — Нямат никакви амбиции. Мислят си, че могат да живеят, както са живели прадядовците им.
Джей научи, че Льо Пино е толкова преуспяло, че там вече не се произвежда традиционното местно вино, от което селото е получило наименованието си.
— Вашата съседка е от тези хора — отбеляза Каро и присви устни, намазани с розово червило. — Обработва половината земя от тук до Ле Маро, а от производството на вино печели едва колкото да преживява. Цяла година не си показва носа в селото, живее в старата си къща и не разменя дума с никого. А горкото дете, което живее затворено там…
Тоанет и Жесика кимнаха, а Клермон си наля още кафе.
— Дете?
Нищо във външния вид на Мари д’Апи, доколкото Джей бе успял да види при първата им кратка среща, не му бе подсказало, че тя е майка.
— Да, момиче. Изобщо не го виждаме. Не ходи на училище. Никога не сме ги срещали в църквата. Веднъж се опитахме да поговорим с майка й, да й кажем, че би било добре да ходят на църква, но тя ни обсипа с ругатни — Каро направи гримаса. — Направо отвратително.
Другите жени замърмориха в знак на съгласие. Жесика се приближи още повече и Джей долови мирис на парфюм — „Поазон“, както му се стори — от късо подстриганата й руса коса.
— Детето би се чувствало по-добре при баба си — категорично отсече Тоанет. — Поне щеше да получава грижите, от които се нуждае. Мирей беше напълно всеотдайна към Тони.
Тони, както обясни Каро, беше съпругът на Мари.
— Но тя никога не би й дала детето — каза Жесика. — Мисля, че го държи при себе си, само защото знае, че Мирей се измъчва. Разбира се, ние сме далеч от това да вярваме на всичко, което говори старата жена.
— Твърдеше се, че е нещастен случай — продължи Каро загадъчно. — Всъщност не биха могли да кажат друго, нали? Дори Мирей се съгласи с тях заради погребението. Казаха, че пушката му гръмнала, защото един куршум заседнал в патронника. Но всички знаят, че онази жена го е докарала дотам. Направила е всичко, освен да дръпне спусъка. Бих повярвала на всичко, което се говори за нея. Тя е способна на всичко.
От този разговор Джей започваше да се чувства неудобно. Главоболието му се завърна. Не беше очаквал да намери в Ланскене точно това — префинена злоба, самодоволно ожесточение, скрито зад привлекателна фасада. Не беше дошъл в Ланскене, за да слуша подобни неща. Книгата му — ако от това изобщо можеше да излезе книга — не се нуждаеше от тях. Лекотата, с която бе написал първите двайсет страници на гърба на „Храбрият Кортес“, го доказваше. Той имаше нужда от жени с румени кръгли лица, които беряха билки в градините си. Трябваше му френска идилия, ябълково вино, розетки, безгрижен анекдот на Джо.
И въпреки това в тази история, в лицата на трите жени, доближени до неговото с еднакво изражение на лисиче злорадство, със сведени погледи и усти, щедро очертани с червило около белите, добре поддържани зъби, имаше нещо неустоимо. Това бе стара история — дори не особено оригинална, — но все пак го привлече. Чувството — усещането как сякаш го тласкаше невидима ръка — не беше съвсем неприятно.
— Слушам ви — каза той.
— Тя непрекъснато го тормозеше — продължи разказа Жесика. — Още откакто се ожениха. Той беше толкова безгрижен, симпатичен човек. Едър мъж, но, кълна се, страхуваше се от нея. Оставяше я да прави каквото си иска. А когато се роди детето, тя стана още по-лоша. Никога не се усмихваше. Не се сприятеляваше с никого. А разправиите с Мирей! Сигурна съм, че са се чували в другия край на селото.
— Тъкмо това го съсипа: скандалите.
— Горкият Тони.
— Намерила го в обора — това, което било останало от него. Половината му глава била отнесена от изстрела. Оставила бебето в креватчето и отишла в селото с мотопеда, без окото й да мига, да търси помощ. На погребението всички плакаха — Каро поклати глава, — а тя — ледено спокойствие. Дума не обели, не проля нито сълза. Поръча най-простото, най-евтиното погребение. А когато Мирей предложи да плати за нещо по-добро — Боже, какъв скандал вдигна!
Джей разбра, че Мирей е свекървата на Мари. В продължение на близо шест години Мирей, която беше на седемдесет и една и страдаше от хроничен артрит, не беше говорила с внучката си, дори не бе я виждала, освен от разстояние.