Между седем и осем часа минаваха няколко души, предимно жени, които носеха хляб или хартиени пликове с кроасани от пекарната на Поату. В осем камбаните на църквата звъняха за служба. Джей винаги разпознаваше богомолците. В празничните им пролетни шлифери, лъснатите им обувки, шапките и баретите им имаше някаква тържествена сдържаност, която ги отличаваше от останалите. Сред тях винаги бяха Каро Клермон и съпругът й, той стъпваше тромаво в стегнатите си обувки, тя изглеждаше много изискана, всеки път с различно копринено шалче. Каро винаги поздравяваше Джей, като махваше екстравагантно с ръка и се провикваше:
— Как върви книгата?
Съпругът й кимваше едва забележимо и припряно отминаваше, смирено навел глава. Докато траеше службата, на терасата на „Кафе де Маро“ се настаняваха неколцина старци с лица, изразяващи уморено пренебрежение. Те пиеха кафе със сметана и играеха шах или разговаряха помежду си Джей разпознаваше между тях Нарсис, градинаря, който винаги сядаше на едно и също място до вратата. В джоба на якето си носеше опърпан каталог за семена, който четеше мълчаливо, докато отпиваше от кафето пред себе си. В неделя Жозефин купуваше кифли с шоколад и старецът винаги изяждаше две, като ги поднасяше към устата си с груби загорели ръце, някак странно деликатни. Рядко говореше, задоволяваше се с леко кимане за поздрав към останалите посетители, след което се настаняваше на любимото си място. В осем и половина минаваха учениците, които изглеждаха неуместно в своите анораци и ярки дрехи с училищни емблеми, процесия от пурпурно, яркочервено, жълто, тюркоазно синьо, сигнално зелено. Те гледаха Джей втренчено, с неприкрито любопитство. Някои се смееха и крещяха с присмехулно добродушие:
— Ростбиф! Ростбиф!
След това тичешком отминаваха. В Ланскене имаше около двадесет деца в ранна училищна възраст, разделени в два класа; по-големите трябваше да пътуват до Ажен с автобус, в който се вдигаше глъч и стъклата бяха изпъстрени с рисунки, направени с пръсти.
През деня Клермон се занимаваше с ремонта в къщата. Приземният етаж вече изглеждаше значително по-добре и покривът беше почти завършен, макар че Джей виждаше, че Жорж бе разочарован от липсата му на амбиция. Клермон мечтаеше за оранжерии, закрити плувни басейни, джакузита, пиаци и ливади с подстригана зелена трева, но реагира философски, когато Джей му каза, че няма намерение да живее във вила като тези в Сен Тропе.
— Е, доколкото разбирам, вие предпочитате селската обстановка — отвърна Клермон, като сви рамене. В очите му вече се забелязваше пресметлив поглед. Джей разбра, че ако не бъде по-твърд с този човек, със сигурност не след дълго ще бъде затрупан с нежелани предмети — стари глинени съдове, столчета за доене, лоша имитация на антикварни мебели, бастуни, стари керемиди, дървени дъски за рязане и някогашни градински инструменти; всякакви нежелани и захвърлени предмети от тавани и мазета, които щяха да бъдат спасени от изгаряне само защото минаваха за rustique27 и от него се очакваше да ги купи. Трябваше да пресече в корен намеренията на Клермон. Но в този човек имаше нещо трогателно, някакво смирение и надежда в мишите черни очички, които светеха над провисналите мустаци, което му попречи да го направи.
Джей въздъхна и се остави на неизбежното.
В четвъртък той видя Мари за пръв път след първоначалната им кратка среща. Джей се прибираше у дома след сутрешната си разходка, стиснал хляб под мишница. На мястото, където земята му граничеше с нейната, имаше жив плет, успоредно на който вървеше пътека. Плетът беше млад, най-много три-четиригодишен, и новите мартенски листа едва стигаха, за да покрият пролуките. По-нататък се виждаше мястото на някогашния стар плет — неравен ред дънери и туфи, лошо прикрити от нова бразда. Джей пресметна наум разстоянието. Клермон беше прав. Тя беше преместила границата с около петдесет фута. Може би още когато старецът се бе разболял. Джей огледа по-отблизо плета, тласкан от любопитство. Контрастът между неговата и нейната земя беше поразителен. Откъм страната на Фудуен лозите се бяха разрасли във всички посоки и отдавна не бяха подрязвани, новите филизи едва се виждаха; имаше само няколко твърди кафяви пъпки по краищата им. Нейните бяха подкастрени до височина дванадесет инча от земята и готови за лятото. Откъм страната на Мари нямаше плевели; редовете бяха чисти и равни и между тях минаваха пътеки, достатъчно широки, за да позволят лесното преминаване на трактора. Откъм страната на Джей редовете се бяха събрали, неподрязаните лози се преплитаха над пътеките. През плетеницата се подаваха дръзки стръкове мента и арника. Той отново погледна към земята на Мари и видя, че съвсем в края на полето се вижда част от фронтона на къщата, скрита от поглед от няколко тополи. Имаше и овощни дървета — ябълковите цветчета белееха по оголените клони, — и нещо подобно на зеленчукова градина. Купчина дърва, трактор, още нещо, което би могло да бъде само оборът.