В него липсваше пистолета „Колт Мустанг .380“, който носеше понякога, привързан за глезена. Стори ми се показателно, че е взел и този пистолет вечерта, когато бе умрял. Той носеше винаги деветмилиметров пистолет в кобура през рамото си, но колтът беше за допълнителна защита, когато смяташе ситуацията за опасна. Тази странна постъпка показваше, че Бентън е знаел къде отива, след като е напуснал мястото на пожара в Лихай. Предполагах, че е отишъл да се срещне с някой, но не разбирах защо не е казал на никого, освен ако с възрастта не бе започнал да става небрежен, нещо, в което се съмнявах.
Извадих кафявия му кожен бележник, където си записваше нещата, които има да прави и започнах да го прелиствам, за да видя дали някоя наскоро насрочена среща ще привлече вниманието ми. Имаше час за подстригване и за зъболекаря, както и дати за предстоящи пътувания, но нямаше записано нищо за деня, в който бе умрял. Последната дата беше рождения ден на дъщеря му Мишел в средата на следващата седмица. Предполагах, че тя и сестра й са при майка им Кони, бившата жена на Бентън. Ужасявах се от мисълта, че ще трябва евентуално да споделям тяхната скръб, независимо какви чувства изпитват към мен.
Той бе написал набързо някои коментари и въпроси, свързани с характеристиката на Кари, чудовището, което бе причина за смъртта му. Иронията беше невероятна. Представях си го как се опитва да анализира поведението на Кари, с надеждата, че ще предвиди какво би могла да направи. Предполагах, че изобщо не му е минавало през ума, че дори още когато се е съсредоточавал върху нейното поведение, най-вероятно и тя е мислила за неговото. Планирала е престъплението в Лихай и записа на видеокасетата, а сега сигурно се перчи някъде като член на екипа на продуцента.
Погледът ми бе привлечен от някакви нахвърляни фрази като например „отношения/фиксирано внимание на престъпника към жертвата“, „сливане на една личност с друга“ „еротомания“, а също и „жертва, смятана за човек с по-високо обществено положение“. На гърба на страницата бе надраскал набързо „Живот по шаблон след това. Как се вмества манията на Кари за жертвоприношения? «Кърби». Какъв достъп е имала тя до Клер Роули? Вероятно никакъв. Нелогично. Показва ли това, че има и друг извършител? Съучастник? Голт. Като Бони и Клайд. Присъщият й начин на действие. Може би крои нещо тук. Кари не е сама. W/M 28-45? Бял хеликоптер?“.
Студени тръпки ме побиха, като разбрах какво е мислел Бентън, когато стоеше в моргата, правеше записки и гледаше мен и Герди как работим. Беше схванал онова, което изглеждаше съвсем очевидно. Кари не извършваше сама тези престъпления. Тя се бе свързала по някакъв начин с някой зъл съучастник, може би още докато е била в „Кърби“. Всъщност бях уверена, че тази връзка е отпреди нейното бягство и се питах дали тези пет години, през които бе стояла там, може да е срещнала някой пациент психопат, който е бил пуснат по-късно. Може би си е кореспондирала с него също така свободно и дръзко, както го бе правила с пресата и с мен.
Беше много показателно, че служебното куфарче на Бентън бе намерено в хотелската му стая, а знаех, че той го носеше със себе си преди това в моргата. Явно бе, че се е връщал в стаята си по някое време, след като си е тръгнал от мястото на пожара в Лихай. Но къде е отишъл след това и защо, оставаше загадка. Прочетох още някои бележки за убийството на Кели Шепърд. Бентън беше наблегнал на следното: „мания за убиване; обезумяла и разстроена“. Беше написал още „губи контрол“ и „жертвата не реагира съобразно плана; проваляне на обичайния начин на действие“. „НЕ Е БИЛО ПРЕДВИДЕНО ДА СЕ СЛУЧИ ТАКА. БЯС. ЩЕ УБИЕ ПАК.“
Затворих куфарчето и го оставих на леглото. Отново ме заболя сърцето. Излязох от спалнята, загасих лампата и затворих вратата, като знаех, че следващия път, когато ще вляза в нея, ще бъде, за да опразня гардероба и чекмеджетата на Бентън и някак си да се примиря, че ще живея без него. Тихо надникнах да видя какво прави Луси и видях, че спи. Пистолетът й беше върху нощното шкафче до леглото. Неспокойното ми бродене из къщата ме отведе във фоайето, където изключих алармата само докато взема вестника от верандата. После отидох в кухнята да направя кафе. Към седем и половина бях готова да тръгна за работа, а Луси не беше се помръднала. Тихо влязох пак в стаята й. Слънцето просветваше слабо през щорите на прозореца и милваше лицето й с меката си светлина.