Опитах се да не си представям тленните останки на Бентън, увити така, или тъмнината в студената стоманена каса, след като се затвори вратата на хладилната камера. Беше ужасно човек да знае това, което знаех аз. Смъртта сега не беше абстрактно понятие за мен и можех да си представя всяка процедура, всеки звук и всяка миризма в едно място, където нямаше вече докосване с любов, а само клиничен обект и престъпление за разкриване. Тъкмо слизах от колата си, когато Марино пристигна.
— Имаш ли нещо против, ако сместя и моята кола тук? — попита той, макар да знаеше, че този паркинг не е за полицаи.
Марино винаги нарушаваше правилата.
— Добре, остави я тук — отговорих аз. — Един от микробусите е отишъл до магазина. Или поне така предполагам. Пък и ти няма да стоиш дълго.
— Откъде, дявол да го вземе, знаеш?
Той заключи вратата на колата и изчисти с пръст една прашинка от бронята. Марино пак беше станал груб както обикновено, но на мен това ми подейства изключително успокояващо.
— В кабинета си ли отиваш първо? — попита той, докато се изкачвахме по наклонената площадка към вратите, които водеха към моргата.
— Не. Направо ще се кача горе.
— Тогава ще ти кажа какво вероятно ще намериш оставено на бюрото ти — каза той. — Потвърдено е идентифицирането на Клер Роули. По един косъм от четката й за коса.
Не бях изненадана, но това потвърждение отново ме изпълни с тъга.
— Благодаря ти — казах му аз. — Сега поне сме сигурни.
19.
Лабораторията за изследване на веществени доказателства беше на третия етаж, затова първо се отбих при сканиращия електронен микроскоп, с помощта на който вероятно изследваха пробата с металните стружки от убитата Шепърд. Съставът на елементите предизвикваше излъчване на електрони от пробата, а резултатите се появяваха на видеоекран.
Накратко казано, микроскопът разпознаваше почти всичките сто и три елемента като например въглерод, мед или цинк и поради проникването в голяма дълбочина, бързите обороти, голямото увеличение на образа, веществени доказателства като тъкан от огнестрелна рана или косъмчета по лист от марихуана можеха да бъдат видени с учудващи, дори смайващи подробности.
Свръхмодерният микроскоп, произведен от фирмата „Цайс“, стоеше величествено като на трон в стаята без прозорци, до стените на която имаше шкафчета и етажерки, боядисани в тъмнозелено и бежово, дълъг плот и мивки. Тъй като този изключително скъп апарат беше много чувствителен на механични вибрации, магнитни полета, електрически и топлинни смущения, околната среда беше строго контролирана.
Съоръженията за вентилация и климатичната инсталация бяха отделно от тези на останалата част от сградата, а безопасното фотографско осветление се осигуряваше от специални лампи, които не предизвикваха електрически смущения и бяха насочени към тавана, за да осветяват с отразена светлина затъмнената стая. Подовете и стените бяха покрити с дебел пласт бетон, покрит с изолационен слой от стомана, за да не се чува глъчката на хората или шумът от движещите се по магистралата коли.
Мери Чан беше дребна жена с бяла кожа, една от най-добрите специалисти, работещи с микроскопи. В момента говореше по телефона, обградена от сложната си апаратура. С контролните табла на уредите, електрическите уреди, обектива с електронни лъчи, оптичната колона, рентгеновия анализатор и вакуумната камера, прикачена към един цилиндър с азот, микроскопът приличаше на сложната апаратура на космическа совалка. Лабораторната престилка на Чан беше закопчана до брадичката. С любезен жест тя ми даде да разбера, че ще приключи разговора след минута.
— Премери й пак температурата и й дай от тапиоката — казваше Чан на някого. — Ако повърне и това, обади се пак. Нали разбра? Да приключваме, имам работа.
— Дъщеря ми — обясни тя, като че се извиняваше. — Нещо я боли стомахът. Вчера е яла много сладолед. Влязла в сладкарницата „Чънки Мънки“, без да я видя.
Тя се усмихна, но изглеждаше уморена. Предположих, че не е спала цяла нощ.
— Е, да, и аз обичам сладолед — измърмори Марино, докато й подавахме нашето веществено доказателство.
— Още две метални частици — обясних й аз. — Неприятно ми е, че ще те притесня, Мери, но ако можеш, погледни ги още сега. Спешно е.