— От същия случай ли е или от някой друг?
— От пожара в окръг Лихай, Пенсилвания — отговорих аз.
— Наистина ли? — Тя изглеждаше изненадана, докато режеше залепената със скоч кафява хартия. — Господи! Предполагам, че е било по-ужасно от това, което чух по новините. Пък и онзи агент от ФБР. Странно, странно, много странно. — Тя нямаше откъде да знае за моята връзка с Бентън. — Като се сравнят тези случаи и пожарът в Уорънтън, човек започва да се пита дали не го е извършил някой откачен подпалвач, пуснат на свобода — продължаваше да говори тя.
— Точно това се опитваме да открием — отговорих аз.
Чан махна капачето на малката кутийка с вещественото доказателство и с пинсети отдели един пласт от снежнобелия памук, под който се показаха двете мънички блестящи метални частици. Тя се плъзна назад със стола си на колелца до плота зад нея и постави квадратно парченце от черен скоч, който можеше да се лепи и от двете страни, върху миниатюрна алуминиева поставка. Върху нея сложи едната стружка, която изглеждаше по-голяма от другата. Беше може би наполовина от обикновена мигла. Включи стереооптичния микроскоп, сложи пробата върху поставката и нагласи статива на лампата, за да може да види долното увеличение, преди да се прехвърли на електронния микроскоп.
— Виждам две различни повърхности — каза тя, докато нагласяваше фокуса. — Едната е много блестяща, а другата — тъмносива.
— Значи е различна от тази, която извадих от убитата в Уорънтън — казах аз. — Но и двете повърхнини са блестящи, нали?
— Точно така. Предполагам, че една от повърхнините е била изложена на окисляване от въздуха. По неизвестна причина.
— Може ли да погледна? — попитах аз.
Тя се дръпна настрани и аз погледнах през окуляра. При увеличение четири, металната частица приличаше на лента от смачкано фолио. Едва можах да различа тънките нащърбени места, направени от инструмента, който вероятно е бил използван за точене на метала. Мери направи няколко моментни снимки и после придвижи стола си назад до електронния микроскоп. Натисна някакво копче, за да проветри камерата или да изпусне вакуума.
— Ще отнеме няколко минути — каза тя. — Може да почакате тук или да си идете и да дойдете после пак.
— Ще отида да пия кафе — каза Марино, който не беше любител на сложната техника и много вероятно искаше да изпуши една цигара.
Чан отвори един клапан, за да напълни камерата с азот, което щеше да я предпази от външно замърсяване или влага. После натисна някакъв бутон на контролното табло и постави пробата на оптичната маса.
— Сега трябва да го нагласим на минус десет по шестмилиметровия живачен стълб. Това е вакуумното ниво, което е нужно, за да се включи лъчът. Обикновено става за две-три минути. Но искам да го сваля малко по-надолу, за да се получи наистина идеален вакуум — обясни тя и се пресегна да си вземе кафето. — Струва ми се, че получените резултати са много объркващи — каза след малко. — Има много неизвестни.
— А каква е новото? — запитах аз разочаровано.
— Вие ми кажете. Като прочета протоколите от експертизата в съда, винаги се питам дали аз, или някой друг се е явил на свидетелската скамейка. Искам да кажа, че първо заподозряхте Спаркс за този инцидент и аз бях започнала да мисля, че наистина е подпалил собственото си имение заедно с някакво момиче вътре. Вероятно за да се отърве от нея, защото е знаела нещо. А после, да се чудиш и да се Маеш, станаха още два пожара в Пенсилвания с още двама убити. Бяхте започнали да предполагате, че всички тези престъпления са свързани помежду си, нали така? А къде е бил Спаркс през всичкото това време? — Тя отново се пресегна за кафето си. — Извинете ме, доктор Скарпета, дори не ви попитах. Да ви налея ли кафе?
— Не, благодаря — отговорих аз.
Гледах как зелената светлинка се движи по измервателния уред, докато нивото на живака бавно се покачва.
— Пък и това, че онази душевноболна жена е избягала от приюта за откачени в Ню Йорк… Как й беше името? Кари коя? Ами онзи аналитик от ФБР, който отговарял за следствието, изведнъж взел, че загинал. Мисля, че можем да започваме — констатира тя.
После включи електронния лъч и мониторът намали увеличението на образа, което беше петстотин пъти. На екрана започнаха да се появяват линиите на електричния поток. Отначало приличаха на вълни, после започнаха да стават равни. Тя натисна някакви бутони, като пак намали увеличението на образа, този път до двадесет. Започна да се получава картина на сигналите, които се излъчваха от пробата.