Накрая пламъците загаснаха и тя вдигна похлупака, за да види какво е останало. Сърцето ми започна да бие силно, като забелязах бялата, подобна на хартия пепел и местата, където силиконът ясно си личеше, че е розов. Плувната шапка просто се беше разпаднала. Крайният резултат от нашия експеримент напълно съвпадаше с това, което бях открила по дългите руси коси на Клер Роули.
Представих си нейното тяло във ваната с розовата шапка на глава. Беше злокобно. Не можех да разбера докрай случилото се. Когато са лумнали силните пламъци в банята, вратата към душа е паднала. Части от стъклата и краищата на ваната са предпазили тялото й, когато пламъците са се издигнали нагоре от мястото, където е започнал пожарът и са стигнали до тавана. Температурата във ваната не се е повишила повече от хиляда градуса, а една малка частица от силиконовата плувна шапка се е запазила непокътната по простата, макар и необикновена причина, че вратата към душа е била направена от цяло парче солидно стъкло.
Докато карах към къщи, движението в пиковия час ме притискаше от всички страни. Колкото повече бързах, толкова шофьорите на колите ставаха по-агресивни. На няколко пъти за малко да се пресегна инстинктивно към телефона, толкова много ми се искаше да се обадя на Бентън и да му кажа какво съм открила. После отново пред очите ми изплуваха водата и останките в склада на магазина във Филаделфия. Виждах онова, което бе останало от часовника от неръждаема стомана, който му бях подарила за Коледа. Представях си телта, която бе спъвала глезените му, и белезниците, които са били двойно заключени. Сега знаех какво се е случило и защо. Бентън е бил убит като останалите, но този път е било от злоба, за отмъщение и за да задоволи Кари сатанинската си жажда да го направи свой трофей.
Сълзите вече бяха замъглили очите ми, като спрях на алеята пред къщи. Затичах се. Първични звуци напираха в гърлото ми, докато затварях с трясък външната врата зад себе си. Луси се появи от кухнята. Беше облечена с панталони в цвят каки и фланелка, а в ръката си държеше бутилка с подправка за салата.
— Лельо Кей! — извика тя и се втурна към мен. — Какво има? Къде е Марино? Господи, добре ли е той?
— Не е свързано с Марино — казах аз със задавен глас.
Тя ме прегърна и ми помогна да стигна до канапето в хола.
— Бентън… е бил убит като всички останали — успях да промълвя аз. — Като Клер Роули. Сложили са й плувна шапка, за да не пречат косите й. Ваната… Било е нещо като хирургическа операция.
— Какво? — успя да изрече Луси смаяна.
— Искали са лицето й! — Аз скочих от канапето. — Не разбираш ли? Драскотините по костта при слепоочието и челото. Нещо като скалпиране, само че още по-лошо. Убиецът не пали пожари, за да прикрива убийства. Изгаря всичко, защото не иска да разберем какво е правил с тях. Краде тяхната красота, всичко хубаво в тях, като им взима лицата.
Луси бе отворила уста от изумление. После продума заеквайки:
— А Кари? Това ли прави тя сега?
— О, не — отговорих аз. — Не съвсем. — Разхождах се нагоре-надолу и кършех ръце. — Прави същото, което е правила при Голт — обясних аз. — Обича да гледа. Може би помага. А при Кели Шепърд вероятно е сгафила нещо или Кели просто й се е възпротивила. После са се сборичкали, тя я е ръгала и мушкала с нож, докато съучастникът на Кари се е намесил накрая и е прерязал гърлото на Кели, точно където намерихме магнезиевите стружки. Те са от неговия нож, а не от този на Кари. Той е факелът, подпалвачът, не Кари. Но не е взел лицето на Кели, защото е било изпорязано и обезобразено по време на борбата.
— Не мислиш, че са направили същото и със, със… — не довърши Луси и стисна юмруци в скута си.
— С Бентън ли? — казах аз високо. — Дали мисля, че са взели и неговото лице ли?
Ритнах ламперията на стената и се облегнах на нея. Сърцето ми се вледени. Почувствах, че разсъдъкът ми се помрачава.
— Кари е знаела, че той е в състояние да си представи всичко, което е можела да направи с него — произнесох аз тихо. — Наслаждавала се е на всяка минута, когато той е седял там, окован в белезници, а тя се е нахвърляла с ножа. Да, мисля, че и с него са направили същото. Сигурна съм. — Беше почти невъзможно да довърша последната си мисъл. — Само се надявам, че е бил вече мъртъв.
— Сигурно е бил мъртъв, лельо Кей.
Луси плачеше. Приближи се и обгърна шията ми.
— Едва ли са щели да поемат такъв риск някой да го чуе.