След един час успях да съобщя на Тиюн Макгъвърн последните си разкрития. И тя беше на мнение, че е много важно да открием кой е съучастникът на Кари, ако това е възможно, и как се е запознала с него. Макгъвърн беше по-ядосана, отколкото показваше, когато й обясних какво предполагам, че се е случило. Психиатричният център „Кърби“ може би беше единствената ни надежда и тя се съгласи, че в качеството си на лекар имах по-голям шанс от нея да постигна някакъв успех при посещението си там. Тя просто беше от полицията.
Граничният контрол беше превозил по реката един хеликоптер „Бел Джет Рейнджър“ близо до международното летище в Ричмънд. Луси искаше да тръгнем веднага, през нощта. Убедих я, че това е невъзможно, защото когато стигнем в Ню Йорк, няма къде да отседнем, а разбира се, не можехме да спим на Уордс Айлънд. Трябваше да имам възможност още рано на другата сутрин да предупредя хората в „Кърби“, че ще ходим там. Нямаше да моля да ни приемат, само щях да ги уведомя. Марино смяташе, че трябва да ни придружи, но аз не желаех и да чуя за това.
— Никакви полицаи — заявих аз, когато ме остави пред къщи към десет часа вечерта.
— Ти май не си с всичкия си.
— Можеш ли да ме упрекнеш, дори да е така?
Той бе забил поглед в износените си маратонки, които никога не бяха изпълнявали първоначалното си предназначение, тоест, да бяга с тях.
— Но Луси е от полицията.
— За тях тя ще бъде моят пилот.
— Аха.
— Трябва да свърша тази работа, както си знам аз, Марино.
— Господи, докторе. Просто не знам какво да кажа. Не ми е ясно как ще успееш да се справиш с това.
Лицето му беше станало мораво. Той вдигна очи. Видях, че са изпълнени с мъка.
— Имам желание да дойда, защото искам да открия тези изверги — каза той. — Те са му направили клопка. Знаеш това, нали? Във Федералното бюро имат записано обаждане на мъж във вторник в три и четиринадесет следобед. Човекът казал, че имал някакви сведения за убийството на Шепърд, но щял да ги даде само на Бентън Уесли. Те запели старата песен: „Да, всички така казвали“. Но онзи ги убедил, че сведенията уж били по-специални. Затова трябвало да говори с него лично. Информацията била много важна. Мъжът казал, цитирам: „Съобщете му, че се отнася за една откачена, която видях в окръжната болница на Лихай. Тя седеше на маса близо до Кели Шепърд“.
— Проклятие! — извиках аз и гневът ми затуптя в слепоочията.
— Доколкото разбрах, Бентън се е обадил на номера, който е оставил онзи негодник. Оказа се, че е номерът на телефонната будка, близо до магазина, който изгоря — продължи да обяснява той. — Предполагам, че Бентън се е срещнал с този човек — откаченият съучастник на Кари. Не е имал никаква представа с кого говори, докато щрак! Капанът се е затворил.
Аз подскочих.
— Насочили са пистолет или може би нож към гърлото му. Сложили са му белезниците и са ги заключили двойно. И защо са го направили? Защото той е от полицията и знае, докато обикновеният човек не е наясно, че могат да бъдат заключени два пъти. Полицаите обикновено само щракват закопчалката на белезниците, когато арестуват някого. Колкото повече арестантът се мъчи да се освободи от тях, толкова повече те се затягат. Но ако успее да намери фиба за коса или нещо подобно, може и сам да ги отвори. Но не и ако са заключени. Не може да ги махне без ключ или нещо подобно на ключ. Изглежда Бентън е знаел вече нещо, когато му се е случило това. Бил е наясно, че си има работа с някой, който дяволски добре знае какво върши.
— Не искам да слушам повече — казах на Марино. — Върви си вкъщи. Моля те!
Мигрената ми започваше да се обажда. Усещах го. Целият ми врат и главата започваха да ме болят, а стомахът ме присвиваше. Изпратих Марино до вратата. Знаех, че съм го засегнала. Той изпитваше голяма мъка и нямаше къде да я излее.
— Той не си е отишъл, знаеш ли? — каза Марино, като отваряше вратата. — Не го вярвам. Не съм го видял и не го вярвам.
— Скоро ще го изпратят вкъщи — уведомих го аз, докато птици жетварки пърхаха с криле в тъмнината, а нощни пеперуди летяха около светналата лампа над портала на външната врата. — Бентън е мъртъв — казах аз с учудваща сила. — Не го обезличавай, като не приемаш смъртта му.
— Той ще се появи някой ден. Скоро! — екзалтирано отвърна той. — Само почакай! Познавам този кучи син. Той не може да бъде ликвидиран толкова лесно.
Но Бентън беше ликвидиран, и то съвсем лесно. Много често се случваха такива неща, както например с Версаче. Моделиерът бе убит на път за вкъщи, след като си е купил кафе и списания, а Лейди Даяна загина, защото не си бе сложила предпазния колан. Марино потегли. Затворих вратата и включих алармената система. Беше ми станало навик, който понякога ми създаваше неприятности, когато забравех, че е включена и вдигнех щорите на някой прозорец. Луси се бе изтегнала на канапето и гледаше на загасена лампа в хола някакво предаване. Седнах до нея и сложих ръка на рамото й.