Не разговаряхме, докато не свърши документалният филм за гангстерите в началото на века в Лас Вегас. Погалих я по косата. Кожата на лицето й пареше. Питах се какви ли мисли витаят в главата й. Тревожех се много за нея. Начинът на мислене на Луси беше по-различен. Мислите й си оставаха нейна тайна и не можеха да бъдат разгадани дори с камъка Розета35, с психотерапия или по интуиция. Това бях научила за нея още когато беше дете. Онова, за което мълчеше, беше наистина важно, а Луси изобщо не споменаваше вече за Джанет.
— Да си лягаме, за да можем да тръгнем рано сутринта, госпожо пилот — казах аз.
— Мисля да спя тук.
Тя насочи дистанционното и намали звука на телевизора.
— С дрехите ли ще спиш?
Тя повдигна рамене.
— Ако успеем да стигнем в „Хелоу Еър“ към девет часа, ще се обадя в „Кърби“ оттам.
— Ами ако кажат да не ходим?
— Ще им отговоря, че вече съм тръгнала. В Ню Йорк Сити сега на власт са републиканците. Ако се наложи, ще накарам сенатор Лойд да се намеси. Той ще се обади на инспектора по здравеопазването и на кмета, а не мисля, че тези от „Кърби“ ще искат това. По-лесно би било да ни позволят да кацнем там.
— Там нямат ракети земя-въздух, нали?
— Имат, но се наричат пациенти — пошегувах се аз и за пръв път се засмяхме от дни насам.
Не бих могла да обясня защо спах толкова добре, но когато будилникът ми звънна в шест часа сутринта, се надигнах от леглото. Сетих се, че ставах само веднъж малко преди дванадесет през нощта, а това показваше, че състоянието ми се подобрява, нещо, от което страшно много се нуждаех. Депресията ми беше заприличала на воал, през който вече можех да виждам и бях започнала да храня някаква надежда. Правех отново онова, което Бентън би очаквал от мен, не за да отмъстя за неговото убийство, защото той не би го пожелал.
Желанието му щеше да бъде да предотвратя бедата, която би могла да сполети Марино, Луси или мен. Щеше да иска да опазя живота и на други хора като тези, които не бях познавала и които не бяха подозирали нищо, работили бяха в болници или като модели, но бяха обречени на ужасна смърт за част от секундата, която е била нужна на чудовището да ги забележи със злите си очи, изгарящи от завист.
Луси отиде да потича, когато слънцето изгря, и макар да се притеснявах, че е сама навън, знаех, че има пистолет в задния джоб, пък и никой от нас не можеше да престане да живее живота си заради Кари. Изглежда си мислеше, че само тя има това предимство. Но ако съсипехме живота си с вечен страх, пак щяхме да сме мъртви, само че по начин, който наистина щеше да бъде достоен за окайване.
— Сигурно навън е спокойно — попитах Луси, като се прибра вкъщи и ме завари в кухнята.
Сложих кафето на масата пред нея. Пот се стичаше по раменете и лицето й. Хвърлих й кърпа. Тя си събу маратонките и чорапите. Това изведнъж ми напомни за Бентън. Той имаше навика да седи там и да прави същото. Винаги оставаше известно време в кухнята, след като беше ходил да тича. Обичаше потта му да попие, да поприказва с мен, преди да отиде да си вземе душ, да се преоблече, а след това да се отдаде на дълбоките си размишления.
— Имаше само няколко души, които разхождаха кучетата си в парка „Уиндзор Фармс“ — каза тя. — Нямаше жив човек в квартала. Попитах пазача на входа дали се е случило нещо, като например да са идвали някакви таксита или да са носили пици за теб. Имало ли е странни телефонни обаждания или неочаквани посетители, които са се опитвали да влязат тук? Той каза, че не е имало нищо такова.
— Радвам се да го чуя.
— Това е план за сплашване. Не мисля, че е нейно дело.
— А чие тогава? — попитах изненадано.
— Неприятно ми е да ти го кажа, но има и други хора на свобода, които не те обичат особено.
— Голяма част от тях са в затвора.
— Има и такива, които не са или поне засега не са там. Като тези от Християнското братство, чието дете си аутопсирала. Мислиш ли, че може да им е хрумнало да те подложат на тормоз? Да пратят например таксита, контейнер за строителни отпадъци или да се обаждат в моргата рано сутрин и да затварят телефона на горкия Чък? Само това ти липсва, да имаш асистент в моргата, който страшно се бои да остане сам в сградата. Или още по-лошо, да напусне. Този план не е нейно дело — повтори тя. — Дребнав, злобен, налудничав начин за сплашване, породил се в нечий болен мозък.
35
Камъкът Розета — открит през 1799 г. в град Розета, Египет, с който било дешифрирано йероглифското писмо на Древен Египет. — Б.пр.