Не бях се сетила за това досега.
— Още ли му се обаждат и му затварят телефона? — попита тя.
Луси ме гледаше, докато отпиваше от кафето си, а през прозореца над мивката слънцето приличаше на мандарина върху тъмносиния хоризонт.
— Сега ще разбера — казах аз.
Взех телефона и набрах номера на моргата. Чък се обади веднага.
— Моргата — каза той нервно.
Нямаше още седем часът и предполагах, че е сам.
— Обажда се доктор Скарпета.
— О! — въздъхна той с облекчение. — Добро утро.
— Чък? Пак ли ти затварят телефона? Обаждат ли ти се още?
— Да, госпожо.
— Нищо ли не казват? Дори не чуваш дишане в слушалката?
— Понякога ми се струва, че минават коли някъде в далечината, като че някой се обажда от телефонна будка.
— Имам предложение.
— Да?
— Следващия път, когато това се случи, искам да кажеш: „Добро утро, господин и госпожа Куин“.
— Какво? — възкликна Чък изумен.
— Просто го направи. И предполагам, че обажданията ще престанат.
— Туше36! — извика Луси.
21.
След закуска обиколих спалнята и кабинета си, като се чудех какво да взема за пътуването. Реших да сложа алуминиевата кутия. Беше ми станало навик напоследък. Взех един панталон и блуза, тоалетни принадлежности и колта тридесет и осми калибър в чантата си. Макар че бях свикнала да нося пистолет, не бих и помислила да го взимам в Ню Йорк, където заради това човек можеше да отиде в затвора, без дори да има време да попита защо. Когато влязохме в колата, казах на Луси какво съм направила.
— Нормално е при създалата се ситуация — отвърна тя. — Предпочитам да ме арестуват, отколкото да умра.
— И аз така мисля — рекох аз. — Преди време бях гражданка, която стриктно спазваше законите.
„Хелоу Еър“ беше чартърна служба за хеликоптери в западния край на летището в Ричмънд, където някои от областните компании имаха свои собствени терминали за обединените въздушни линии „Кинг Еърс“, „Лиър Джетс“ и „Сикорски“. Хеликоптерът „Бел Джет Рейнджър“ беше в хангара и докато Луси отиде да се оправя с него, намерих един пилот, който ми позволи да се обадя по телефона от офиса му на административната служба на Съдебномедицинския психиатричен център „Кърби“.
Директорката беше психиатър. Казваше се Лидия Енсър и се държа малко дръпнато. Опитах се да й обясня коя съм, но тя ме прекъсна:
— Знам коя сте — каза тя с мидълуестки37 акцент. — Напълно съм запозната със ситуацията и ще ви помогна с каквото мога. Само не знам от какво се интересувате, доктор Скарпета. Вие сте главният съдебен лекар на Вирджиния, нали?
— Да. И съм съдебномедицински патолог консултант на Отряда за бързо реагиране и на ФБР.
— И те, разбира се, също ми се обадиха. — Тя се смути. — И искате сведения, които може да са свързани с някое от вашите следствия, така ли? За някой починал ли става дума?
— Доктор Енсър, в момента се опитвам да направя връзка между няколко случая — отговорих аз. — Имам причини да подозирам, че Кари Гретхен може да е пряко или косвено свързана с всеки един от тях и може да е участвала дори когато е била в „Кърби“.
— Не е възможно!
— Явно, че не познавате тази жена — казах аз уверено. — Затова пък аз съм участвала в разследвания за жестоко убити от нея хора през голяма част от моята кариера, като се започне от времето, когато тя и Темпъл Голт се бяха развихрили из Вирджиния и Ню Йорк, където Голт беше убит. Нещата имат развитие. Тогава бяха извършили пет убийства, а може и да са повече.
— Познавам историята на госпожица Гретхен прекалено добре — каза доктор Енсър. В тона й се прокрадна покровителствена нотка. — Мога да ви уверя, че в „Кърби“ се отнасяха с нея както с всички останали пациенти. Тя беше строго охранявана…
— Няма почти нищо ценно в психиатричните оценки за нея — прекъснах я аз.
— Но откъде може да знаете лекарските анамнези…
— Знам ги, защото съм член на Националния отряд за бързо реагиране, който разследва случаите, свързани с убийства при пожари. — Мерех си внимателно думите. — И работя заедно с ФБР, както вече ви казах. Всички тези случаи, за които говорим, са под моя юрисдикция, защото съм консултант на полицията на федерално ниво. Моята задача не е да арестувам невинни или да очерням институт като вашия, а да въздам възмездие за жертвите и да осигуря безопасността на тези, които остават след тях. А за да направя това, трябва да си отговоря на някои въпроси. И най-важното, длъжна съм да направя всичко, за да предотвратя още нечия смърт. Кари пак ще убие. Може вече и да го е направила.
36
Туше — термин във фехтовката за докосване на противника със сабята или рапирата. — Б.пр.