— Напълно ви разбирам — отговорих аз. — Ако някой обществен защитник или адвокат от правна помощ не ми се опълчи, като се появя, ще започна да смятам, че планетата се е променила.
Правната помощ за духовна хигиена беше забутана някъде във вътрешността на „Кърби“. Сигурна бях, само че е на първия етаж. Директорката отвори някаква дървена врата и ме въведе в малък кабинет, който беше толкова отрупан с книжа, че стотина папки с дела бяха складирани на пода. Адвокатката зад бюрото беше облечена старомодно. Косите й бяха черни и къдрави като на овца. Беше едра, с увиснали гърди, които щяха да изглеждат по-добре със сутиен.
— Сюзан, това е доктор Кей Скарпета, главен следовател по смъртните случаи от съдебномедицинския отдел на Вирджиния — представи ме доктор Енсър. — Дошла е, както знаеш, заради Кари Гретхен. Доктор Скарпета, това е Сюзан Блоустейн.
— Да — каза госпожица Блоустейн и продължи да се рови в някакво дебело съдебно досие.
— Е, сега ще ви оставя двете насаме. Сюзан, надявам се, че ще разведеш доктор Скарпета да разгледа тук, ако не, ще извикам някой друг от персонала да направи това — каза доктор Енсър.
От начина, по който ме погледна, ми стана ясно, че знае каква обиколка из ада ми предстои.
— Разбира се.
Ангел-пазителят на углавните престъпници говореше с подчертан бруклински акцент, толкова отблъскващ, колкото и боклука в шлеповете по реката.
— Седнете — каза тя, след като директорката си отиде.
— Кога беше докарана Кари Гретхен тук? — попитах аз.
— Преди пет години.
Тя упорито не желаеше да вдигне очи от книжата си.
— Сигурно знаете нейната история и убийствата, за които ще бъде изправена пред съда във Вирджиния, нали?
— Осведомена съм за всичко това.
— Кари е избягала оттук преди десет дни на десети юни — продължих аз. — Има ли някой представа тук как е могло да се случи това?
Блоустейн обърна още една страница от това, което проучваше, и взе чашата си с кафе.
— Не се е явила на вечеря. Това е — отговори тя. — И аз като всички останали бях потресена, когато тя изчезна.
— Сигурна съм в това.
Тя обърна друга страница, без да погледне към мен. Това преля чашата на търпението ми.
— Госпожице Блоустейн — заговорих аз с решителен глас и се наведох към бюрото, — моите уважения към вашите клиенти, но искате ли да чуете нещо и за всички онези мъже, жени и деца, които бяха зверски убити от Кари Гретхен? Едно малко момченце е било отвлечено от магазина „7-Илевън“, изпратено там от майка си да купи консерва със супа от гъби. Било е простреляно в главата и части от него били отрязани, за да бъдат заличени следите от мъченията. Тялото му, достойно за окайване, било оставено само по бельо, облегнато на един контейнер за боклук в леденостудения дъжд.
— Казах ви, че знам за тези случаи. — Тя продължаваше да работи.
— Съветвам ви да оставите тази папка и да ми обърнете внимание — казах аз заплашително. — Може да съм патолог от съдебна медицина, но съм и адвокат и вашите трикове няма да минат пред мен. По някаква случайност вие представлявате една душевноболна, която дори в момента, в който говорим, е на свобода и убива хора. Не ме карайте да докажа, че имате сведения, с които е можел да бъде спасен, макар и един човешки живот.
Тя ме погледна студено и наперено, защото единствената власт, която притежаваше, бе да защитава неудачници и да разиграва хора като мен.
— Искам само да освежа паметта ви — продължих да говоря аз. — Откакто вашата клиентка е избягала от „Кърби“, се предполага, че е убила или е станала съучастница в две убийства, извършени в интервал от няколко дни. Жестоки убийства, след които е бил направен опит да бъдат прикрити с пожар. Преди тях са извършени пет други убийства, за които се предполага, че са свързани помежду си, но това е станало, когато тя все още е била затворена тук.
Сюзан Блоустейн мълчеше и ме гледаше в упор.
— Можете ли да ми помогнете?
— Всичките ми разговори с Кари са поверителни. Сигурна съм, че знаете това — подчерта тя.
Все пак личеше, че е любопитна да разбере повече подробности.
— Възможно ли е да се е свързала с някой отвън? — продължих да питам аз. — И ако е така, как и с кого?