— За колко минути са пристигнали? — попита я Марино.
— За седемнадесет — отговори тя. — Наложило се да вземат хора, които са ползвали почивния си ден. Всички тук са доброволци.
Някой изръмжа.
— Не ги съдете толкова строго. Използвали са всички налични цистерни, за да излеят достатъчно вода вътре. Но това няма да е проблем — смъмри Макгъвърн хората си. — Тази къща е пламнала като хартия, а е било и доста ветровито, за да използват пяна, макар да мисля, че и това не е щяло да помогне. — Тя стана и тръгна към големия камион. — Работата е, че огънят е бил опустошителен. Само това знаем със сигурност.
Тя отвори една червена дъсчена врата и започна да раздава гребла и лопати.
— Нямаме представа откъде е започнал пожарът и от какво е предизвикан — продължи тя. — Но предполагаме, че собственикът Кенет Спаркс, вестникарският магнат, е бил вътре в къщата и не е излязъл. Затова повикахме и вас, докторе.
Макгъвърн ме погледна с проницателните си очи, които не пропускаха нищо.
— Какво ни дава основание да мислим, че той е бил в къщата си по това време? — запитах аз.
— Защото е изчезнал. А има и мерцедес, изгорял отзад. Още не сме разчели регистрационните му номера, но вероятно е негов — отговори един от следователите по пожарите. — И ковачът, който е подковавал конете му, е идвал тук два дни преди пожара, в четвъртък на пети, а Спаркс си е бил вкъщи и не е споменал, че ще заминава.
— Кой се е грижил за конете, когато той е отсъствал от града? — запитах аз.
— Не знаем това — отвърна Макгъвърн.
— Бих искала да намерите името и телефона на ковача.
— Няма проблем. Кърт! — обърна се тя към един от следователите.
— Да. Имам ги. — Той прелисти страниците на бележник с метална спирала с големите си силни ръце, заякнали от дългогодишната работа.
Макгъвърн свали светлосини каски от една друга полица и ги раздаде на хората си, като напомняше на всеки поотделно каква е задачата му.
— Луси, Роби, Франк и Дженифър, ще работите при ямата с мен. Бил, ти ще се включваш във всяка работа, която изникне, а ти, Мик, ще му помагаш, тъй като това е първото участие на Бил в акция на Отряда за бързо реагиране.
— Провървя ти!
— Я не ме поднасяй! — отвърна агентът, който се казваше Бил. — Днес е четиридесетият рожден ден на жена ми. Тя дълго няма да ми говори, задето няма да присъствам.
— Ръсти отговаря за камиона — продължи Макгъвърн.
— Марино и ти, докторе, ще стоите тук в случай, че ни потрябвате.
— Получавал ли е Спаркс заплахи? — попита Марино. Работата му беше да свързва всичко с убийства.
— В момента и вие знаете толкова, колкото и ние — каза следователят по пожарите, който се казваше Роби.
— А какъв е този предполагаем свидетел? — попитах аз.
— Обади ни се по телефона — обясни той. — Някакъв мъж, който не пожела да си каже името. Обаждането не беше от този район, затова нямаме представа кой е. Не знаем и дали твърденията му ще имат стойност пред съда.
— Но той е казал, че е чул конете да цвилят в предсмъртна агония — настоях аз.
— Да. Стоновете им приличали на човешки.
— Обясни ли как се е озовал толкова близо, че ги е чул? — попитах аз с растящо безпокойство.
— Каза, че видял пожара отдалече и се приближил с колата си да види какво става. Спомена, че наблюдавал около петнадесет минути и после потеглил, щом чул, че идват пожарните коли.
— Доста е съмнително — подозрително каза Марино. — Това, което е казал, съвпада с времето, когато е пристигнала пожарната. А знаем колко обичат хора като този, да се навъртат като катерици наоколо и да гледат как бушува пожарът. Разбрахте ли откъде е?
— Говорих с него не повече от тридесет секунди — отговори Роби. — Не ми се стори да има някакъв по-особен акцент. Дикцията му беше ясна и говореше спокойно.
Настъпи тишина за момент. Никой не можеше да скрие разочарованието си, че не сме разбрали кой е този свидетел и дали е сериозен.
Макгъвърн продължи да изрежда по списък кой какво ще прави този ден.
— Джони Кастильо, нашият любим специален агент по произшествията във Филаделфия, ще подготви пресата и местните големци, като например кмета на Уорънтън, който вече се обади, защото не искал неговият град да се прослави с лошо име.