— Не мисля, че университетът е в добро финансово състояние. Вероятно са само няколко тухлени сгради.
— Благодаря ти, Шерлок Холмс!
Накъдето и да погледнех, виждах само вода, жилищни комплекси, пречиствателни станции и заводи. Океанът беше на изток, искрящ и набразден, безразлично посрещащ разпокъсаните облаци, които се събираха на хоризонта. Задаваше се буря, която заплашваше да бъде опустошителна.
— Господи, не бих искала да ни спипа тук — казах аз по микрофона, като забелязах няколкото скупчени сгради от времето на крал Джордж, които изникнаха пред погледа ни.
— Е, това не знам — каза Луси и огледа местността. — Дали тя е тук, лельо Кей?
— Тя е там, където мисли, че сме. — Гласът ми прозвуча съвсем уверено.
— Поемам управлението — каза Луси. — Не знам дали ще се окажеш права.
— Започваш да ме плашиш, Луси.
— Не съм аз тази, която те доведе тук.
Кари се бе опитала да провали племенницата ми. Тя бе убила и Бентън.
— Знам кой ни доведе тук — казах аз. — Тя ни доведе.
Университетът се виждаше под нас. Намерихме спортното игрище, където Макгъвърн ни чакаше. Студенти играеха футбол, но имаше едно сечище близо до тенискорта. Луси трябваше да кацне там. Тя направи два кръга над мястото, единият по-високо, другият по-ниско, но нито аз, нито тя забелязахме някакви препятствия, освен някой стар дънер тук-там. Няколко коли бяха паркирани край страничната линия на игрището. След като кацнахме на тревата, забелязах, че едната от тях беше тъмносиня с жена в нея. После разпознах в треньорката на мача между университетските отбори Макгъвърн, облечена в шорти и фланелка. Беше окачила свирка на врата си. Отборите бяха смесени и играеха с ентусиазъм.
Огледах се, като че Кари наблюдаваше всичко това, но в небето нямаше друга машина, а и нямаше къде да е наблизо. Щом кацнахме на земята, тъмносинята кола тръгна през тревата и спря на безопасно разстояние от перките. Караше я някаква непозната жена. Бях смаяна, като познах Марино на седалката до шофьорското място.
— Не мога да повярвам! — казах на Луси.
— Как, по дяволите, е дошъл дотук? — И тя беше смаяна.
Марино ни гледаше през предното стъкло на колата, докато изчаквахме две минути да изключим всички уреди. Той не се усмихна и съвсем не се държеше приятелски, като се качих отзад в колата, докато Луси изключваше главния ротор. Макгъвърн и нейните футболисти продължаваха инсценирания си мач и не ни обръщаха никакво внимание. Забелязах спортните сакове под скамейките при страничните линии на игрището. Сещах се какво има в тях. Сякаш очаквахме приближаваща се неприятелска армия. Запитах се дали Кари не се бе подиграла още веднъж с нас.
— Не очаквах да те видя тук — обясних на Марино.
— Нима смяташ, че е възможно американските самолетни линии да летят за някъде и да не спрат да заредят с гориво в Шарлот? — оплака се той. — Пътувах толкова време дотук, колкото вероятно сте пътували и вие.
— Аз съм Джини Коръл. — Нашата шофьорка се обърна назад и се здрависа с мен.
Тя беше най-малко на четиридесет години, но бе изключително красива жена, облечена много елегантно със светлозелен костюм и ако не знаех каква е всъщност, щях да помисля, че е от някой факултет на университета. Но в колата имаше радиолокационна антена и предавател. Видях, че проблесна някакъв пистолет от кобура, който минаваше през рамото й под сакото. Тя изчака Луси да се качи в колата и излезе да се поразтъпче. Мачът продължаваше.
— Ето какво е положението — започна да обяснява Коръл. — Не знаехме дали заподозреният или заподозрените може да ви чакат и да ви проследят, затова за всеки случай се подготвихме.
— Виждам какво сте направили — казах аз.
— Те ще тръгнат от игрището след две минути, но важното е, че сме разпратили наши хора из целия район. Някои са облечени като студенти, други са тръгнали из града да проверяват по хотели, барове и тям подобни. Сега ще тръгнем към студентския консултативен център, където заместник-директорката ще се срещне с нас. Тя е била психоаналитик на Клер Роули и има записани всичките си консултации с нея.
— Добре — отговорих аз.
— А само за твое сведение, докторе — обади се Марино, — един полицай от охраната на университета мисли, че е забелязал Кари вчера в студентския съюз.
— По-точно в „Гнездото на ястреба“ — допълни Коръл. — Това е името на кафенето.
— Била с къси червеникави коси и странни очи. Купувала си сандвич. Запомнил я, защото го гледала втренчено, когато минавал покрай нейната маса. После, когато му показахме нейна снимка, той каза, че е почти сигурен, че е била тя. Но все пак не можел да се закълне.