— Разбира се. Между другото, имам записани датите и часовете на нейните консултации, стига да се нуждаете от тях. Виждах я от време на време в продължение на три години.
— От време на време ли? — попита Марино, като се наклони напред в лежащия си стол и после пак започна да потъва в меките възглавнички.
— Клер сама си плащаше таксите за университета. Беше келнерка в „Блокейд Рънър“ в Райтсвил Бийч. Работеше и спестяваше, после си плащаше таксите за семестъра, след това отново напускаше следването, за да спечели малко пари. Не съм я виждала, когато напускаше университета. Именно тогава са започнали много от нейните неприятности или поне така ми се струва.
— Ще ви оставя да се оправяте сами — каза внезапно Луси. — Искам да проверя дали някой е останал при хеликоптера.
Луси излезе и затвори вратата след себе си, а аз изтръпнах от страх. Не знаех дали няма да тръгне сама по улиците да търси Кари. Марино ме погледна за момент. Разбрах, че и той си бе помислил същото. Джини, агентката, която ни придружаваше, седеше неподвижно в канапето за двама и тактично не се намесваше, само внимателно слушаше.
— Преди около една година — продължи доктор Бут — Клер срещна Кенет Спаркс. Знам, че не ви казвам нищо ново. Тя беше състезателка по сърфинг, а той имал вила край брега в Райтсвил. Накратко казано, завързаха кратка, но изключително бурна любовна връзка, която той прекъсна.
— Тогава тя се е записала пак в университета, нали?
— Да. За втория семестър. Скъсаха през лятото, а тя не се върна в университета до следващата зима. Не беше идвала при мен до този февруари, когато преподавателят й по английски забелязал, че тя постоянно заспива на лекции и мирише на алкохол. Загрижен, той отишъл при декана и я поставили на изпитателен срок при условие, че ще идва при мен на консултации. Боя се, че всичко това беше свързано със Спаркс. Клер беше осиновена и положението й не бе много розово. Напуснала дома си на шестнадесет години, дошла в Райтсвил и работила какво ли не, за да преживява.
— А къде са родителите й сега? — попита Марино.
— Биологичните й родители ли? Не знаем кои са те.
— Не. Тези, които са я осиновили.
— В Чикаго са. Не били във връзка с нея, откакто напуснала дома си. Но знаят, че е загинала. Говорих с тях.
— Доктор Бут — казах аз, — имате ли представа защо е отишла Клер в къщата на Спаркс в Уорънтън?
— Тя не можеше да се примири, ако някой я отблъсне. Мога само да предположа, че е отишла да го види с надеждата, че може да оправи нещата. Знам, че бе престанала да му се обажда миналата пролет. Просто защото той накрая сменил телефонния си номер и не го обявил в указателя. Предполагам, че единствената й възможност да се свърже с него е била да отиде неочаквано там.
— С един стар мерцедес, който е бил собственост на психотерапевта Нютън Джойс ли? — попита Марино и отново се намести в креслото си.
Доктор Бут го изгледа изненадано.
— Е, това вече не знам. Карала е колата на Нютън ли?
— Познавате ли го?
— Не лично, но знам с какво име се ползва. Клер започна да ходи при него, защото смяташе, че има нужда от преценката на мъж. Това стана през последните два месеца. Но аз със сигурност не бих избрала него.
— Защо? — попита Марино.
Бут се замисли. Лицето й се изкриви от гняв.
— Много объркана работа — каза накрая тя. — С това можете да си обясните и нежеланието ми да говоря за Клер, когато се обадихте в началото. Нютън е разглезено богаташко момче. Никога не му се е налагало да работи, но решил да се занимава с психотерапия. За да може да контактува вероятно с различни хора и да пътува.
— Той изглежда е изчезнал вдън земя — каза Марино.
— Няма нищо необикновено в това. Той заминава и се прибира както му скимне, а понякога отсъства с месеци, дори с години. Работя в университета от тридесет и няколко години и го помня още от младеж. Можеше да очарова дори птичките по дърветата и да убеди хората за каквото си поиска, но е влюбен единствено в себе си. Бях много разтревожена, когато Клер започна да ходи при него. Трябва да призная, че никой не е обвинявал открито досега Нютън в неетичност. Той се ръководи от свои собствени правила, но никога не са го уличавали в нищо.
— За какво да го уличат? — попитах аз.
— Че контролира пациентите си по начин, който не е много пристоен.
— Има сексуални връзки с тях ли?