Тя вдигна очи от листовете със записките си и ни огледа.
— Един от финансовите ни експерти е тръгнал за насам — продължи тя. — И Пепър скоро ще дойде да ни помогне.
Няколко от агентите подсвирнаха с уста, за да изразят възхищението си от Пепър, кучето, което използваха при разследвания на пожари.
— И слава богу, че Пепър не близва нито капка алкохол — каза Макгъвърн и си сложи каската. — Защото тук е имало около хиляда галона бърбън.
— Знаем ли нещо повече за това? — попита Марино. — Известно ли е дали Спаркс го е произвеждал, или продавал? Искам да кажа, че това е страшно голямо количество спиртни напитки за един човек.
— Изглежда, Спаркс си е падал по хубавите неща в живота. — Макгъвърн говореше за него, сякаш вече беше сигурно, че е мъртъв. — Уиски, пури, автоматични огнестрелни оръжия и скъпи коне. Не знам доколко е спазвал закона, а това е и една от причините да извикат хората от вашия отдел, а не тези от ФБР.
— Неприятно ми е, но трябва да ви кажа, че тези от ФБР вече душат наоколо. Искат да знаят какво могат да направят, за да помогнат.
— Ама че сладури!
— Може дори да ни покажат какво да правим!
— Къде са те сега?
— В един бял събърбън на около километър и половина надолу по пътя. Трима от тях са сложили противокуршумни жилетки и вече разговарят с пресата.
— По дяволите! Те са навсякъде, където има фотоапарати.
Чуха се подсвирквания и подигравателни смехове срещу „лъжците“ както хората от Отряда за бързо реагиране наричаха обидно агентите на ФБР. Не беше тайна, че двете федерални агенции не се обичаха много и ФБР обикновено си присвояваше похвалите, които невинаги бяха заслужени.
— След като заговорихме за неуредици — обади се друг агент, — мотелът не приема кредитни карти на „Америкън Експрес“, шефке. Не стига, че си изтъркваме подметките, а трябва да използваме и собствените си кредитни карти.
— Пък и там не сервират по стаите след седем часа.
— Във всеки случай, нещата не са добре уредени.
— Има ли възможност да се преместим другаде?
— Ще се погрижа да го уредя — обеща Макгъвърн.
— Точно за това те обичаме толкова.
Някаква яркочервена пожарна кола забоботи по непавирания път, като вдигаше прах и камъчета чакъл. Пристигаше да помага за изпомпването на водата от мястото. Двама пожарникари със специални костюми и високи гумени ботуши скочиха от колата и размениха няколко думи с Макгъвърн, преди да размотаят маркучите си, към които бяха прикачени филтри. После ги метнаха на рамене и ги повлякоха към каменните останки от къщата. Разположиха ги в четирите срещуположни ъгли. След това се върнаха при пожарникарския камион, свалиха тежките преносими помпи на земята и пъхнаха разклонителите в генератора. Скоро шумът от моторите стана оглушителен, а маркучите се издуха, когато мръсната вода започна да блика през тях по тревата.
Взех едни дебели брезентови ръкавици и пожарникарска мушама и нагласих закопчалката на каската по размера на главата си. После изплакнах със студена сапунена вода от кофите ботушите си. Тя започна да прониква през напуканата стара кожа и да мокри краката ми. Добре че не бях сметнала за нужно да облека коприненото си бельо под синьото работно облекло, макар да беше месец юни. Не бях сгрешила. Ветровете сега духаха силно откъм запад и всяка капка влага понижаваше чувствително телесната ми температура. А аз не обичах да ми е студено и да не мога да разчитам на ръцете си, защото се бяха вдървили под грубите ръкавици. Макгъвърн идваше към мен, докато духах краищата на пръстите си и закопчавах тежката противопожарна мушама до брадичката си.
— Денят ще бъде дълъг — заяви тя и потрепери. — Какво става с това лято?
— Тиюн, провалих ваканцията си заради вас. Съсипвате и личния ми живот — сопнах й се аз сърдито.
— Но поне имаш екипировка — отвърна Макгъвърн и също започна да си плакне ботушите.
Името Тиюн беше съчетание от инициалите Т.Н., което заместваше старото й, ужасно неприятно име Тина Нола или поне така ми бяха казали. Откакто бях в Отряда за бързо реагиране, за мен тя беше Тиюн и аз я наричах така. Беше способна, решителна и издръжлива. Имаше чудесна фигура и сиви очи. Често изпадаше в ярост. Бях виждала гневът й да лумва като пламъци в стая, ала можеше да бъде също великодушна и мила. Много я биваше обаче да разследва пожари и беше станала пословична със способността си да надушва причината за някой пожар, само като чуе описанието на случката.