Не влязох веднага зад порутената каменна фасада, а бавно я заобиколих откъм външната страна. Полуразрушените конструкции явно бяха огромна опасност на местата, където е имало големи свличания, и макар двуетажните стени тук да изглеждаха достатъчно здрави, щях да се чувствам по-безопасно, ако ги бяха срутили с кран и бяха откарали останките далеч оттук. Продължих огледа, макар да духаше силен, студен вятър. Със свито сърце се питах откъде да започна. Раменете ми се бяха схванали от тежката алуминиева кутия и само при мисълта, че трябва да мъкна и гребло през водата, която бе пълна с обгоряла дървения, започнах да изпитвам болки в гърба. Бях сигурна, че Макгъвърн ме наблюдава и се мъчи да разбере колко време ще издържа.
През зиналите дупки на мястото на изгорелите прозорци и врати видях посипаната със сажди яма, изпълнена с хиляди гладки железни обръчи от бъчви, които плуваха в черната вода. Представих си как запасите от бърбън са експлодирали в обхванатите от пламъци дървени бурета, а съдържанието им е изтекло през вратата, като огнена река надолу към конюшните, в които са били подслонени елитните коне на Кенет Спаркс. Докато следователите си бяха поставили за задача да разберат откъде е започнал пожарът и по възможност причината за него, аз газех през локвите и стъпвах по всичко, което изглеждаше достатъчно здраво да издържи тежестта ми.
Имаше стърчащи пирони навсякъде и с клещите, които ми беше подарила Луси, извадих един от тях от левия си ботуш. Спрях пред правоъгълния портал, там, където е била преди това входната врата на къщата. Няколко минути стоях и оглеждах наоколо. За разлика от другите следователи, не правех снимки на всеки тридесет сантиметра от мястото на инцидента. Бях се научила да не бързам и първо да огледам нещата. Докато разглеждах спокойно всичко около себе си, някои неща ми направиха впечатление.
От предната част на къщата явно се е разкривал невероятен изглед. От горните, вече несъществуващи етажи, сигурно са се виждали дървета и ниски хълмове, а също и конюшните с любимите коне на собственика, за които той се е пазарял, купувал, оглеждал и продавал. Предполагаше се, че Кенет Спаркс си е бил вкъщи през нощта на пожара на седми юни. Спомних си, че времето тогава беше ясно, малко по-топло, духаше слаб ветрец и имаше пълнолуние.
Огледах голата фасада на това, което изглежда е било голяма къща, видях пропитите с вода останки от канапета, метални части, стъкла, разтопени телевизори и домакински съдове. Имаше стотици частично обгорели книги, картини, дюшеци и мебели. Всичко беше падало от горните етажи и се бе струпвало на мазни от чернилката пластове в сутерена. Представих си Спаркс вечерта, когато алармата за пожар се е задействала. Виждах го, седнал във всекидневната, откъдето се е разкривала хубава гледка, или в кухнята, където може би си е приготвял нещо. И въпреки това, колкото повече се чудех къде може да е бил, толкова по-малко разбирах, защо не е избягал, освен ако е бил възпрепятстван от изпития алкохол, някакъв наркотик или ако се е опитвал да изгаси пожара, докато се е задушил от въглеродния окис.
Луси и нейните колеги работеха от другата страна на ямата и се опитваха да отворят по някакъв начин електрическото табло, което от високата температура и водата беше корозирало много скоро след това.
— Желая ви успех — прозвуча гласът на Макгъвърн, докато газеше през водата, за да стигне до тях. — Пожарът не може да е предизвикан от това.
Тя продължаваше да говори, докато отместваше обгоряла дъска за гладене. След това махна ютията и останките от шнура й. После изрита от пътя си още няколко обръча от бурета. Изглеждаше побесняла срещу този, който бе предизвикал бъркотията.
— Забелязахте ли прозорците? — продължи да говори тя. — Стъклата са счупени откъм вътрешната страна. Мислите ли, че може някой да е влязъл с взлом?
— Не непременно. — Луси беше тази, която отговори и клекна, за да погледне. — При топлинно действие от вътрешната страна, когато стъклото се нагрее и се разшири повече и по-бързо, отколкото откъм външната страна, се получава нееднакво налягане и стъклото се пука от високата температура. А то е нещо съвсем различно от механичното счупване.
Тя подаде едно нащърбено парче стъкло на шефката си.
— Пушекът излиза от къщата — продължи тя, — а въздухът влиза вътре. Това не означава, че някой е проникнал с взлом.