— Пиша ти пет плюс — възкликна Макгъвърн.
— В никакъв случай! Щяха да ми пишат шестица за това.
Неколцина от агентите се засмяха.
— Трябва да се съглася с Луси — рече един от тях. — Досега не открих следи някой да е проникнал вътре с взлом.
Шефката на отряда продължаваше да се опитва да превърне мястото на бедствието в класна стая за тези, които скоро щяха да станат дипломирани инспектори по пожарите.
— Помните ли, че говорихме за дима, който се просмуква през зидарията? — продължи да обяснява тя и посочи местата, където имаше тухли, досами ръба на покрива. Те бяха изчистени като със стоманени четки. — Или това са ерозирали от водните струи места?
— Не, хоросанът е бил частично разяден. Получило се е от дима.
— Точно така. От дима, който е излизал оттам. Огънят си проправя свои собствени отходни пътища. Ниско около стените или високо горе. Тук, тук и тук — посочи тя местата — камъкът е обгорял, докато е бил очистен напълно от всички допълнителни материали и сажди. Имаме разтопени стъкла и медни тръби.
— Започнал е ниско, на първия етаж — заяви Луси. — От най-голямата всекидневна.
— И на мен така ми се струва.
— Пламъците са се издигнали до три метра и половина и са стигнали до втория етаж и тавана.
— Но затова е бил необходим много горивен материал.
— Катализатори за горене. Но иди, че намери сега нещо, което да ни послужи за ориентир в тази бъркотия.
— Не пропускайте нищо — предупреди Макгъвърн своя екип. — И не знаем дали е бил нужен катализатор, защото още не сме наясно какви неща е имало на този етаж, които могат да горят.
Газеха през водата и разговаряха, докато работеха, а край тях бучеше неспирно течащата вода и се чуваше буботенето на помпите. Вниманието ми беше привлечено от пружини на кушетки, които се заклещиха в греблото ми. Клекнах на земята, за да ги извадя, както и овъглени останки от дървени части. Трябваше винаги да се има предвид, че при пожар може някой да е умрял в леглото си, затова оглеждах местата, където се бяха срутили горните етажи. После продължих да се ровя, но не намерих нищо, което да наподобява макар и малко на човек. Имаше само прогизнали от водата, негодни отпадъци от всичко, което е било унищожено в изисканото имение на Кенет Спаркс. Някои от вещите все още тлееха върху купчини, които не са били напълно облени с вода, но повечето от нещата, които улавях с греблото, бяха студени и напоени с отвратителната миризма на уиски.
Пресяването, което правехме, продължи цяла сутрин, а аз преминавах от един кишав квадратен метър към друг, тоест вършех онова, което умеех най-добре. Опипвах и изследвах, а като попаднех на някой предмет, който ме смущаваше, свалях дебелите си предпазни ръкавици и го оглеждах, въртейки го в ръце само с обикновени гумени напръстници.
Хората на Макгъвърн се бяха пръснали наоколо, всеки погълнат от собствената си хипотеза. Към дванадесет часа на обяд тя прегази през водата и дойде при мен.
— Държиш ли се? — попита.
— Все още съм на крака.
— Не е лошо за кабинетен следовател — каза тя и се усмихна.
— Ще го приема като комплимент.
— Виждаш ли колко е равно всичко тук? — посочи тя с пръста си, на който бе сложила гумен напръстник. — Пожар с висока температура, еднакво силен от единия край на къщата до другия. И с толкова буйни пламъци, че горните два етажа са изгорели напълно, заедно с почти всичко в тях. Не е свързано с волтова дъга, нито е от маша за къдрене на коса или мазнина, която се е подпалила. Нещо голямо и хитро се крие зад това.
С течение на годините бях забелязала, че огнеборците говорят за огъня като за живо същество със собствена воля и свой облик. Макгъвърн се залови за работа. Онова, което не можеше да си позволи да изхвърли, събираше в раница. Изчистих нещо, което ми изглеждаше камък, но можеше да се окаже и кост от човешки пръст. Тя посочи с дървената дръжка на греблото някъде към пустото облачно небе.
— Най-горната част се срутва последна — обясни тя. — С други думи, отломките от покрива и втория етаж би трябвало да бъдат най-отгоре върху купчината. Затова смятам, че точно това изваждаме тук в момента. — Закачи с греблото една изкривена стоманена плоскост, която бе подпирала покрива преди това. — Да, драга, затова тези изолационни тръби, кабели и плочи са пръснати навсякъде.
Тя продължаваше да говори, без да млъква за повече от няколко минути. От местната пожарна команда ни изпратиха кафета и газирана вода. Бяха поставили и кварцови лампи, за да можем да виждаме като работим в нашата мокра дупка. По една пожарникарска помпа във всеки край изсмукваше водата през маркучи и ги изливаше извън гранитните стени, но дори след като бяха изпомпани приблизително четири тона вода, условията ни за работа не се подобриха. Трябваше да минат часове, докато водата спадне чувствително.