В два и половина не можах да издържа повече и излязох навън. Потърсих най-скришното място, а то беше под сплетените клони на една голяма ела близо до димящите конюшни. Ръцете и краката ми бяха изтръпнали. Бях се изпотила под тежкото противопожарно облекло, а и се притеснявах да не мине някой по пътя. Огледах се и се насилих да мина покрай всяка една от овъглените прегради на конюшните. Зловонието на смъртта проникна през ноздрите ми и се загнезди в мозъка ми.
Конете предизвикваха състрадание, накачили се един върху друг в агонията си. Краката им бяха изопнати борбено, а кожата се бе отлепила от подутите, разпадащи се, сварени меса. Кобили, жребци и жребчета бяха изгорели до кости, а от скелетите им, изтлели като дървета, все още се издигаше дим. Надявах се да са се задушили и отровили от въглеродния окис, преди пламъците да стигнат до тях.
Преброих деветнадесет скелета, включително и тези на два едногодишни коня и едно жребче. Противните миазми от изгорелите конски косми и умрелите животни бяха задушаващи и ме обгърнаха като с тежък покров, докато се връщах обратно през тревата към останките от изгорялата къща. А на хоризонта, единственото оцеляло конче стоеше безмълвно, самотно и печално.
Макгъвърн все още газеше из водата, ровеше с лопатата и изхвърляше разни боклуци настрани. Разбрах, че и тя е започнала да се изморява. Това ми достави някакво перверзно удоволствие. Започваше да се смрачава. Небето бе потъмняло, а вятърът се бе усилил.
— Жребчето е все още там — казах й аз.
— Искаше ми се да може да говори. — Тя се изправи и започна да се разтрива под кръста.
— Пуснато е на свобода по неизвестна причина — отговорих аз.
— Не е логично да мислим, че е избягало само. Надявам се, че ще намерим някой, който ще иска се погрижи за него.
— Не може ли някой от съседите да помогне? — Не исках да оставям нещата така, защото кончето наистина ми бе завладяло сърцето.
Тя ме изгледа продължително и посочи право нагоре.
— Най-голямата спалня и банята са били там — обясни тя, докато вадеше от мръсната вода счупена квадратна плочка от бял мрамор. — Има месингови закачалки, мраморен под и струйници на едно джакузи. Крилото на прозорчето до тавана впрочем е било отворено по време на пожара. Ако си вкараш ръката на около петнадесет сантиметра и половина откъм лявата ти страна, ще напипаш онова, което е останало от ваната.
Нивото на водата продължаваше да спада. Помпите неспирно я изсмукваха. Бяха започнали да се образуват малки поточета на тревата. Близо до тях следователите сортираха части от старинното дъбово дюшеме, което беше много обгоряло и имаше само малко участъци, които не бяха засегнати. Докато работата продължаваше, ставаше все по-ясно, че пожарът е започнал от втория етаж, там, където бяха открили месинговите дръжки на махагоновите гардероби и стотината закачалки за дрехи. Ровехме се в обгорелите останки от кедровите ламперии, мъжките обувки и дрехите от големия дрешник.
Към пет часа водата спадна с още тридесетина сантиметра и разкри опустошената площ, прилична на яма за боклук, в която имаше обгорели части от домакински съдове и пружини на канапета. Двете с Макгъвърн все още се ровехме на мястото, където е била голямата баня, и вадехме флакони с таблетки, шампоани и лосиони за тяло, когато накрая се натъкнах на първия труп. Внимателно изтрих саждите от едно нащърбено парче стъкло и възкликнах:
— Мисля, че попаднахме на нещо! — Гласът ми бе погълнат от шума на шуртящата вода и помпите, които изсмукваха водата.
Макгъвърн освети с фенерчето си мястото и застина.
— Божичко! — промълви тя.
Млечнобели мъртви зеници блеснаха срещу нас през мокрото счупено стъкло.
— Някой прозорец или може би стъклената врата към душа е паднала върху тялото и така е предпазила поне част от него, за да не изгори до кости — рекох аз.
Избутах настрани счупените стъкла, а Макгъвърн се вцепени за момент, докато гледаше втренчено чудатото тяло. Веднага разбрах, че не е на Кенет Спаркс. Горната част на лицето беше затисната напълно от дебелото счупено стъкло. Очите бяха тъмно сиво-сини. Истинският им цвят бе потъмнял от обгарянето. Те гледаха към нас изпод изгорелите кости над веждите. Кичури дълги руси коси се бяха разпилели и плуваха злокобно из мръсната вода. Нямаше нито нос, нито уста, само втвърдени опечени кости и зъби, които бяха горели, докато нищо органично не бе останало по тях. Шията не беше напълно засегната. Трупът бе покрит с още счупени стъкла, а сварената плът се бе смесила с някакъв тъмен плат, от който е била ушита блузата или ризата. Все още можеше да се различи материята, от която е била направена. Бедрата и тазът също бяха запазени от стъклата. Жертвата е носела джинси. Краката й бяха изгорели до кости, но кожените ботуши бяха съхранили стъпалата. Долните части от ръцете и китките липсваха, но не можах да открия следи от тези кости.