— Вкъщи ли ги развъждате?
Тя ме погледна притеснено.
— Ловя ги в езерото отзад. Но от една от тях се измъти наскоро жаба, която се удави. Не знаех, че жабите не могат да живеят постоянно във вода.
— Ще се обадя по телефона — заяви Луси и отвори вратата на телефонната кабина. — Какво стана с Марино?
— Мисля, че отидоха да хапнат някъде — обясних аз.
Тя влезе с плика от „Бъргър Кинг“ и предположих, че ще се обади на Джанет, което значеше, че кюфтета ни ще изстинат, докато дойде време да ги ядем. Облегнах се върху плота на рецепцията и забелязах колко е разхвърляно бюрото от другата страна. Успях обаче да видя местния вестник със заглавие на първа страница „Фермата на известен медиен магнат опустошена от пожар“. Съзрях една призовка в струпаните книжа. Имаше и окачени обяви за парични награди срещу сведения за убийци, и всевъзможни портрети по описание на изнасилвачи и крадци. Но въпреки това, окръгът Фокиер беше от спокойните райони, където хората се чувстваха в безопасност.
— Предполагам, че не работите сама нощем тук? — запитах администраторката, защото ми беше станало навик да давам съвети за безопасност, независимо дали някой ги иска, или не.
— Не, с Пикъл (Туршията) — каза тя с любов.
Имаше предвид дебелия черен котарак.
— Интересно име.
— Само да оставим някой буркан с туршия наблизо и той бръква в него. Потапя си лапата вътре и я облизва. Прави го още от малък.
Туршията седеше пред вратата, която водеше към някакви вътрешни помещения. Предположих, че са частното жилище на администраторката. Очите на котарака приличаха на златни монети и се бяха вторачили в мен, докато въртеше пухкавата си опашка. Изглеждаше отегчен. Звънецът звънна и господарката му отключи вратата. Влезе мъж с пуловер без ръкави, който държеше изгоряла електрическа крушка.
— Пак не изтрая дълго, Хелън. — Той й показа доказателството.
Тя отиде при шкафа и извади кутия с електрически крушки. Беше крайно време Луси да свършва с телефона, трябваше да го ползвам и аз. Бентън сигурно вече беше пристигнал в Хилтън Хед.
— Заповядай, дангалако Джим — подаде му тя нова крушка. — Шестдесет вата ли е тази? — Тя я разгледа внимателно. — Аха. Няма ли да останеш? — По гласа й личеше колко се надява на това.
— И аз не знам.
— О, господи! — промърмори Хелън. — Значи нещата не са много в ред.
— Че кога пък са били? — Той поклати глава и излезе в тъмната нощ.
— Пак се е скарал с жена си — сподели с мен администраторката и също поклати глава. — Той, разбира се, идва тук отпреди, често се карат и за това. Не знаех, че има толкова семейни двойки, които се мамят. Половината от клиентите ми живеят на пет-шест километра оттук, надолу по пътя.
— Но вас не могат да измамят — казах аз.
— О, не, драга госпожо, не и мен. Това не е моя работа, стига да не повредят нещо в стаята.
— Не сте много далеч от фермата, която изгоря, нали? — запитах аз.
Тя се оживи.
— Бях на работа през онази нощ. Човек можеше да види пламъците, които изригваха нагоре като вулкан. — Тя жестикулираше непрекъснато с ръце. — Всички, които бяха тук, излязоха пред вратата навън, за да гледат, щом чуха сирените. Нещастните коне… Още не мога да се съвзема.
— Познавахте ли Кенет Спаркс? — полюбопитствах аз.
— Не мога да кажа, че го познавах лично.
— Знаете ли за жена, която е живяла в къщата му? Чували ли сте нещо подобно?
— Само онова, което говорят хората. — Хелън поглеждаше към вратата, като че всеки момент можеше да влезе някой.
— Какво, например? — подканих я аз.
— Е, господин Спаркс може и да е джентълмен — отвърна Хелън, — на тук не харесват много държанието му. Голям сваляч е. Обича младите и красиви жени.
Тя се замисли за момент. Очите ни се срещнаха. Нощните пеперуди пърхаха с крилца отвън пред прозореца.
— Има и такива, които се разстройват, като го видят някъде наоколо с най-новата му приятелка — каза тя. — Но независимо какво говорят хората, той си остава човек от Юга.
— Има ли някой, който особено се разстройва?
— Ами да, братята Джаксън, например. Главите им постоянно раждат някакви щуротии — каза тя и продължи да държи под око вратата. — Те просто не обичат мелезите. И когато свали някоя хубава, млада бяла жена, а той обикновено го прави често… Е, тогава започват да говорят. Мога да кажа само това.