— Здравейте. Аз съм — обади се троснато Марино.
Отворих му и по изражението на лицето му разбрах, че има някаква вест.
— Кенет Спаркс е жив и е добре — оповести той.
— А къде е сега? — обърках се аз.
— Изглежда е бил някъде извън окръга и се е върнал със самолет, като научил новината. Отседнал е в Бевърдам и доколкото разбрах, не знае нищо, включително и това, коя е жертвата — каза Марино.
— Защо в Бевърдам? — попитах аз, като пресмятах колко дълго се пътува до този отдалечен район в окръга Хановър.
— Неговият треньор живее там.
— Неговият какъв?
— Дресьорът на конете, а не треньор като тия по вдигане на тежести или нещо от този род.
— Разбирам.
— Тръгвам утре в девет часа сутринта — уведоми ме той. — Можеш да заминеш за Ричмънд или да дойдеш с мен.
— Имам труп за идентифициране, затова трябва да говоря със Спаркс, дори ако той твърди, че не знае нищо. Смятам да дойда с теб — казах аз, а Луси ме погледна.
— Имаш ли намерение да използваш нашата безстрашна пилотка, която ще ни закара дотам, или успя да намериш кола?
— Няма да пътувам с летящата птица — отвърна Марино. — А трябва ли да ти напомням, че последния път, когато разговаря със Спаркс, го беше вбесила.
— Не си спомням — отвърнах аз. Наистина бях забравила, защото бях вбесявала Спаркс неведнъж, когато имахме разногласия относно подробностите по някое следствие, а той смяташе, че трябва да бъдат огласени в пресата.
— Затова пък мога да ти гарантирам, че той си спомня, докторе. Ще ме почерпиш ли от твоята бира?
— Не мога да повярвам, че нямаш свои собствени запаси — прекъсна го Луси и продължи да работи на компютъра си.
Той отиде до хладилника и си взе бира.
— Искаш ли да ти кажа какво мисля? То е същото, каквото и преди.
— Тоест? — попита Луси, без да вдига очи.
— Зад всичко стои Спаркс. — Той постави отварачката за бутилки върху малката масичка и спря до вратата с ръка върху топката на бравата. — Пък и му е било страшно удобно да напусне изведнъж окръга по времето, когато се е случило това — каза той и се прозина. — Затова е наел някого да свърши мръсната работа. Платил му е. — Извади една цигара от пакета в джоба на ризата си и я пъхна между устните си. — Впрочем, този кучи син се е интересувал винаги само от пари и от пениса си.
— Марино, за бога! — възмутих се аз.
Исках да го накарам да млъкне и да си тръгне, но той изобщо не обърна внимание на забележката ми.
— Най-лошото е, че сега трябва да разследваме на всичкото отгоре и убийство. А това означава верният ти служител, моя милост, да се залепи за този случай като муха на мухоморка. Същото се отнася и за вас двете. По дяволите! — Той извади запалката си, като помръдваше цигарата в устните си. — А това е последното, което бих искал да правя в момента. Знаеш ли колко хора държи този негодник под своя власт? — Явно нямаше никакво намерение да спре да говори. — Съдии, шерифи, началници на пожарни…
— Марино — прекъснах го аз. Така само усложняваше нещата. — Правиш прибързани заключения. Впрочем, далеч си от истината, колкото си далеч от Марс.
Той насочи незапалената си цигара към мен.
— Почакай и ще видиш. Накъдето и да се обърнеш в това следствие, ще се натъкнеш на трънаци.
— Свикнала съм — отвърнах аз.
— Само си мислиш така! — изрече Марино и затръшна силно вратата.
— Ей, ще събориш мотела! — провикна се Луси след него.
— Цяла нощ ли ще работиш на тоя компютър? — попитах я аз.
— Не.
— Става късно, а трябва да си поговорим за нещо с теб — заговорих аз и се сетих отново за Кари Гретхен.
— А ако ти кажа, че нямам желание за това? — Луси не се шегуваше.
— Няма значение — отвърнах аз. — Пак ще трябва да поговорим.
— Виж какво, лельо Кей, ако ще говориш пак за Тиюн и Филаделфия…
— Какво? — изгледах я аз изумена. — Какво общо има Тиюн с всичко това?
— Струва ми се, че не я харесваш.
— Това е просто смешно.
— Долавям чувствата ти — продължи тя.
— Нямам нищо против Тиюн, пък и тя няма нищо общо с нашия разговор.
Племенницата ми замълча и започна да си събува ботушите.
— Луси, получих писмо от Кари.
Почаках тя да направи някакъв коментар, но не бях удостоена с такъв.
— Някаква странна бележка. Заплашителна и обезпокояваща, изпратена от съдебномедицинския психиатричен център „Кърби“ в Ню Йорк.