— Не може да бъде! — Луси беше изумена.
— Има и още неща.
— Защо не си ми го казала досега? Значи е вършила всичко заедно с него. И вероятно му е помогнала да избяга от затвора по това време.
— Не се и съмняваме в това. Като Бони и Клайд12, които са се подвизавали дълго преди да я срещнеш, Луси. Тя е убивала, когато си била само на седемнадесет години и никога дотогава не си била целувана.
— Ти не знаеш дали не съм била целувана дотогава — заяви племенницата ми с безразличен тон.
Известно време и двете мълчахме. След това Луси каза с треперещ глас:
— Значи мислиш, че две години тя е кроила планове как да намери начин да се запознае с мен и да станем…
— Да, как да те прелъсти — прекъснах я аз. — Не знам дали го е планирала от толкова отдавна. И откровено казано, не ме интересува. — Възмущението ми нарастваше. — Направихме всичко възможно да я предадем за тези престъпления на съдебните власти във Вирджиния, но не успяхме. Затова пък в Ню Йорк няма да й се размине толкова лесно.
Бях забравила, че държа празната бирена бутилка, която се поклащаше в ръката ми. Затворих очи и в съзнанието ми изплуваха образите на разни мъртъвци. Видях Еди Хийт, облегнат на кофа за боклук. Дъждът отмиваше кръвта от раните му. После шерифа и надзирателя от затвора, които Голт бе убил, вероятно пак с участието на Кари. Бях докосвала техните трупове и трябваше да отчитам мъките им в диаграми, протоколи от аутопсии и скици на зъби. Не можех да се противопоставя на желанието за мъст, което ме бе обзело. Исках Кари да умре за това, което бе причинила на тях, на племенницата ми и на мен.
— Тя е чудовище — заявих аз и гласът ми се разтрепери от гняв. И от покруса. — Ще направя всичко, което мога, за да бъде наказана.
— Защо ми говориш всичко това? Да не мислиш, че и аз не искам да си получи заслуженото?
— Сигурна съм, че го искаш.
— Само ме остави и ще пусна шалтера на електрическия стол или ще й забия смъртоносната инжекция във вената.
— Не допускай някогашната ти връзка с нея да те скара с правосъдието, Луси.
— Господи!
— Тази битка и без това не е по силите ти и ако не погледнеш на нещата в перспектива, Кари ще постигне това, което желае.
— Господи! — повтори Луси. — Не искам да чувам нищо повече.
— Чудиш се какво иска тя, нали? — Аз не можех да спра да говоря. — Мога да ти кажа, че знам със сигурност. Да изопачи истината! Това, което умее да прави най-добре. И после какво? Ще я признаят за невинна, защото е невменяема, и съдията ще я върне обратно в „Кърби“. След това внезапно ще се подобри изключително много и лекарите ще решат, че не е луда. Двоен риск. Защото не може да бъде съдена два пъти за едно и също престъпление. И накрая ще се върне пак на улицата.
— Ако бъде в състояние въобще да ходи — заяви студено Луси. — Защото ще я намеря и ще й пръсна мозъка.
— Какви ги говориш?
Наблюдавах силуета й, докато седеше, облегната на възглавницата в леглото си. Беше като истукана. Можех да доловя ускореното й дишане, породено от омразата, която бушуваше в нея.
— Хората съвсем не ги интересува с кого и как си спала или спиш сега, ако ти не се замислиш над това — казах й аз спокойно. — Впрочем, мисля, че съдебните заседатели ще разберат как е могло да се случи това в миналото. Била си съвсем млада. А тя е била по-голяма от теб, впечатляваща и с прекрасна външност. Била е обаятелна и нежна и ти си се поддала на чара й.
— Като на Тиюн сега — каза Луси, но не можах да разбера дали ми се подиграва.
— Тиюн не е психопатка — заявих аз.
4.
На следващата сутрин бях заспала в специалната кола, взета под наем, и се събудих сред нивите, силозите и насажденията, стари колкото Гражданската война в Америка. Марино шофираше. Минавахме през цели полета незасята земя, опънати телени мрежи, телефонни жици и предни дворове с пощенски кутии, пъстри като цветни градини и данъчните сгради в Америка. Имаше езера, поточета, ферми и пасбища за добитък, обрасли с плевели. Забелязах, че къщите са предимно малки, с паднали огради и въжета за простиране на пране, натежали от дрехи, които се полюляваха на вятъра.
Прикрих прозявката си с ръка и извърнах лице, защото винаги бях смятала, че е признак на слабост да се показваш изморен и отегчен. След няколко минути завихме надясно по път 715 или така наречения Бевърдам Роуд и видях първите крави. Оборите им бяха сивкави, а хората изглежда не бяха и помисляли да извлекат оттам старите си счупени камиони. Собственичката на фермата „Кресливата кукумявка“ живееше в голяма бяла тухлена къща с ограда, зад която се виждаха необятни пасбища. Според надписа отпред на къщата, постройката бе строена през хиляда седемстотин и тридесета година. Сега имаше плувен басейн и сателитна чиния, която изглеждаше достатъчно модерна, за да улавя дори сигнали от други галактики.