— Никой на света не е в безопасност — промълвих аз, докато се качвах в колата му.
Сетих се, че Бентън е сам там, край брега. Кари Гретхен го мразеше почти толкова, колкото мразеше и мен, или поне аз така си мислех. Бентън й беше правил психоанализа, в резултат на което я бяха заловили и се бе стигнало до смъртта на Темпъл Голт. Бентън бе използвал всички средства на Федералното бюро, за да изолира Кари в психиатрията и досега усилията му се бяха увенчавали с успех.
— Има ли начин тя да разбере къде е Бентън? — попитах аз, докато Марино ме караше към къщи. — Той е сам на един курортен остров. И вероятно се разхожда край брега без пистолета си и хич не му и минава през ум, че някой може да го дебне.
— Познавам и една друга жена, която го търси — прекъсна ме Марино.
— Печелиш по точки!
— Сигурен съм, че Бентън вече знае, но въпреки това ще му се обадя — каза Марино. — Макар че нямам основание да мисля, че Кари е разбрала за твоята къща в Хилтън Хед. Ти още не я беше купила, когато Луси е споделяла всичките ти тайни с нея.
— Не е честно — възразих аз, когато той навлезе в алеята към къщата и рязко спря. — Луси не е мислила, че ще стане така. Никога не е смятала, че ще бъде нелоялна към мен и ще ми навреди.
Вдигнах ръчката на вратата.
— Сега вече няма значение какво е смятала.
Той издуха дима от цигарата си през прозореца.
— Как така Кари е избягала от „Кърби“? — попитах аз. — „Кърби“ не е леснодостъпен.
— Никой не знае. Преди три часа е трябвало да слезе долу на вечеря с останалите „симпатични“ госпожи и тогава надзирателите разбрали, че е изчезнала. Бум, нямало и следа от нея, а на около километър и половина оттам, имало някакво малко мостче за пешеходци над река Ийст в Харлем.
Марино хвърли угарката си на алеята пред къщата.
— Всички смятат, че може би е избягала по този начин. Полицаи плъзнали навсякъде, излезли и с хеликоптери, за да са сигурни, че не се крие все още някъде там. Но аз не вярвам. Мисля, че е планирала това от доста време и е избрала точно момента. Уверен съм, че ще чуем за нея. Бъди сигурна в това.
Бях страшно обезпокоена. Влязох в къщата, проверих всички врати и включих алармената система. После направих нещо необичайно, което обикновено ме притесняваше. Извадих моя деветмилиметров глок от едно чекмедже на бюрото в кабинета ми и заключих шкафовете във всички стаи на всеки етаж. Заставах под касите на вратите с пистолет, който стисках здраво с две ръце, а сърцето ми биеше до пръсване. В момента Кари Гретхен се беше превърнала в чудовище със свръхестествена сила. Започнах да си въобразявам, че тя може да се промъкне вътре, въпреки алармената система, и да изскочи от сенките, когато се отпусна и си мисля, че съм в безопасност.
Изглежда нямаше никой, освен мен в моята двуетажна каменна къща, когато занесох чаша червено бургундско в спалнята си и си облякох пеньоара. Звъннах отново на Уесли и кръвта ми се смрази, когато той не вдигна телефона. Опитах още веднъж към полунощ, но той пак не се обади.
— Господи! — казах си аз, сам-самичка в пустата къща.
Осветлението на лампата беше слабо, а старинните шкафове и маси, на които се беше оголила политурата до старото сивкаво дъбово дърво, хвърляха сенки, но аз обичах пукнатините и щетите, нанесени от времето. Бледорозовите завеси се полюляваха, когато се раздвижеше въздухът. Всяко помръдване ме стряскаше още повече, макар това да беше напълно обяснимо. С всеки изминат момент ме обземаше все по-голям страх и аз се опитвах да прогоня картините от миналото, свързани с Кари Гретхен. Надявах се Бентън да се обади. Мъчех се да си внуша, че той е добре, а аз просто се нуждая от сън. Опитвах се да чета стихотворенията на Шеймъс Хийни, но заспах някъде към средата на „Голямата уловка“. Телефонът звънна в два и двадесет през нощта и книгата ми се свлече на пода.
— Скарпета на телефона — измърморих аз в слушалката, а сърцето ми заби лудо, както винаги, когато ме стреснеха на сън.
— Кей, аз съм — каза Бентън. — Извинявай, че ти се обаждам толкова късно, но се боях, че си се опитвала да се свържеш с мен. Телефонният секретар не се е включил, а аз бях излязъл да хапна нещо и после се разхождах по брега повече от два часа. Размишлявах. Предполагам, че знаеш новината.
— Да — казах аз и изведнъж изпаднах в паника.