Влязохме в заседателната зала и аз седнах пред дългата лъскава маса. Скици и модели на мускули, органи и един скелет бяха единственият интериор, освен същите, вече остарели снимки на мъже, завеждащи отделения, които ни гледаха от стените, както в предишните ни помещения. Тази сутрин лекарят, дежурен в болницата, един аспирант, моите трима заместници и помощник-началници, токсикологът и администраторите бяха дошли, за да дадат отчет. Имаше една студентка по медицина от калифорнийската медицинска академия, която стажуваше при нас, както и патолог от Лондон, който обикаляше американските морги, за да научи нещо повече за серийните убийци и раните от огнестрелни оръжия.
— Добро утро — казах аз. — Да видим сега какво имаме, а после ще поговорим за инцидента с пожара и изводите от него.
Филдинг започна със задушаването, предизвикано вероятно от задавяне, после Джонс — администраторът на централния район, където всъщност беше и работното му място, набързо даде отчет за другите случаи. Имахме случай с бял мъж, който беше изстрелял пет куршума в главата на приятелката си, преди да пръсне и собствения си разстроен мозък. Имаше едно внезапно умряло бебе, едно удавяне и млад мъж, който си сменял ризата и вратовръзката, докато карал, и блъснал червената си кола в едно дърво.
— Господи! — възкликна Санфорд, студентката по медицина. — Как е могъл?
— Облякъл си потника до половината, а ризата и връзката били захвърлени на седалката до него — обясни Джонс. — Доколкото разбрах, тръгнал е след работа да се срещне с някакви приятели в бара. Имали сме такива случаи и преди. Някои си сменят дрехите, други се бръснат, а някои жени си слагат грим, като шофират.
— Това се прави, когато искаш в смъртния ти акт да има заграден надпис, в който да пише, че причината за смъртта е „глупак“ — каза Филдинг.
— Сигурно всички вече знаете, че Кари Гретхен е избягала от „Кърби“ миналата вечер — продължих аз. — И макар че това не засяга пряко нашия отдел, ясно е, че трябва да сме нащрек. — Опитах се да говоря съвсем делово. — Очаквам, че ще се обадят от медиите.
— Вече се обадиха — каза Джонс и ме погледна над очилата си за четене. — В информационната служба са позвънили петима души миналата вечер.
— За Кари Гретхен ли? — попитах аз, за да съм сигурна.
— Да, госпожо — отговори той. — Имаше и още четири обаждания за инцидента в Уорънтън.
— Да поговорим за това… Няма да даваме информация от този отдел засега. Нито за бягството от „Кърби“, нито за загиналата в Уорънтън. Аз и Филдинг ще бъдем долу по-голямата част от деня и не искам да ни прекъсват, освен ако е абсолютно наложително. Случаят е много деликатен.
Огледах лицата около масата. Те бяха мрачни, но оживени от любопитство.
— Засега не знам дали е случаен инцидент, самоубийство или убийство, а тленните останки още не са идентифицирани. Тим! — обърнах се към токсиколога. — Да направим теста за алкохол и въглероден окис. Мъртвата може да е била наркоманка, затова искам да направим тест за наркотици, опиати, амфетамини и метамфетамин, барбитурати и канабис, колкото е възможно по-бързо.
Той кимаше с глава и си записваше. Отделих време, за да хвърля един поглед на статиите от вестниците, които Джонс бе изрязал за мен, после тръгнах през коридора обратно към моргата. В съблекалнята за жени си свалих блузата и полата и отидох да взема от един шкаф колана, на който закачвах предавателя и микрофона, които бяха направени за мен по поръчка от „Ланиер“. Коланът опасваше кръста ми под син хирургически халат с дълги ръкави, така че копчето за включване на микрофона да не бъде в пряк контакт с изцапаните ми с кръв ръце. Накрая закачих безжичния микрофон за яката си, завързах си отново връзките на обувките за моргата, обух върху тях хирургически терлици и си сложих бонето и маската за долна част на лицето.
Филдинг влезе в залата заедно с мен.
— Да я погледнем на рентгена — казах аз.
Превозихме стоманената маса през коридора до стаята с рентгена, вдигнахме трупа заедно с докараните останки от пожара, като го хванахме за краищата на покривалата. После го пренесохме до електронната сканираща апаратура, която се състоеше от рентгенов апарат и флороскоп, които се управляваха компютърно. Извърших нужните процедури за пускането й, като нагласих разните свързващи кабели и я включих с един клавиш на работна фаза. Осветените части и лампичката на хронометъра светнаха върху контролното табло, а аз вкарах една видеокасета с филмче и натиснах педала на земята, за да включа монитора на видеото.