Станах от стола си и събрах книжата, докато Макгъвърн ме гледаше с разсеяни, замислени очи. Тя свали операционната маска от лицето си и развърза колана на халата.
— Има ли начин да се установи дали е взимала наркотици? — запита тя в момента, в който телефонът иззвъня.
— От токсикологията ще кажат дали е погълнала наркотици — обясних аз. — Може да има и стъкълца в дробовете или грануломи, предизвикани от чужди тела като материали, които се използват при порязване, например, талк и влакна от памук за почистване на замърсени рани. За съжаление, липсват местата от крайниците, където най-вероятно бихме могли да открием следи от убождане с игла на спринцовка.
— А мозъкът й? Възможно ли е постоянното взимане на наркотици да е причинило някакви увреждания, които би могла да видиш? Също и ако перманентно е изпадала в психически разстройства, била е психопат или нещо подобно? Доколкото разбрах, Спаркс е на мнение, че е имала някакво психическо заболяване — добави Макгъвърн. — Ами ако е била депресирана или маниакалнодепресивна личност? Би ли могла да го откриеш?
Сега вече скалпът беше отворен, а пихтиестият, разрязан на части мозък се бе свил от пожара и чакаше върху дъската за дисекции.
— Нищо не би могло да ни покаже това след смъртта, защото мозъкът се е сварил. Но дори да не беше станало това, да се търси морфологична връзка с някой по-специален психиатричен синдром, си остава в повечето случаи възможност само на теория. Разширението на мозъчните гънки, например, и намаленото сиво вещество, които се дължат на атрофия, можеше да бъдат показателни, ако знаехме какво е било първоначалното тегло на мозъка, когато е бил здрав. Тогава вероятно щях да имам възможност да установя това. Ако например, мозъкът й тежи със сто грама по-малко, отколкото преди, има вероятност да е страдала от някакво психично заболяване. Или ако е имала предишно увреждане, старо нараняване на главата, което е могло да предизвика някакъв проблем, в противен случай отговорът на въпроса щеше да е неопределен.
Макгъвърн мълчеше и ясно разбираше, че говоря професионално и държанието ми не е особено приятелско. Макар да осъзнавах, че се държа с нея по-скоро нервно, не можех да се насиля и да се разнежа. Огледах се да видя къде е Ръфин. Той беше на първата мивка за дисекции и шиеше с дълги размахвания на иглата с конеца разреза във формата на Y. Махнах му с ръка и тръгнах към него. Той беше твърде млад, още нямаше тридесет години. Беше изкарал стажа си в една операционна зала и едно погребално бюро.
— Чък, довърши, ако можеш тук и я върни обратно в хладилника — казах му аз.
— Добре, госпожо.
Той се върна на мястото, където работеше, за да довърши това, което беше започнал, а аз си свалих ръкавиците и ги пуснах заедно с операционната маска в един от многото червени контейнери за биологични отпадъци, които бяха поставени навсякъде в залата за аутопсии.
— Да отидем в кабинета ми и да изпием по чаша кафе — предложих на Макгъвърн, като се опитвах да се държа малко по-любезно. — Там ще довършим разговора.
В съблекалнята се измихме с дезинфекциращ сапун и се облякохме. Имах въпроси към Макгъвърн и всъщност бях любопитна да науча разни неща за нея.
— Да поговорим пак за вероятността дали е страдала от някакво психично заболяване като последица от взимането на наркотици — каза тя, докато вървяхме по коридора. — Много от тези хора се самоунищожават, нали?
— По един или друг начин.
— Умират при катастрофи или се самоубиват и това ни изправя отново пред големия въпрос дали такова нещо не се е случило и тук? Възможно ли е да е откачила и да се е самоубила?
— Открих само, че има рана, която е била нанесена преди смъртта — изтъкнах аз отново.
— Но може сама да се е наранила, ало не е била с всичкия си — заяви Макгъвърн. — Бог ни е свидетел какви осакатявания сме виждали, когато хората откачат.
Това беше вярно. Бях разследвала случаи, при които някои хора си бяха прерязали гърлото, бяха проболи гърдите си с нож, отрязали си бяха крайниците, простреляли се бяха в половите органи или бяха се хвърлили в река, за да се удавят. А да не говорим за скоковете от високи места или принасянето в жертва. Списъкът с ужасяващите неща, които някои хора си причиняваха, беше прекалено дълъг и точно когато сметнех, че съм видяла всичко, продължаваха да прехвърлят в отделението нови и все по-ужасни случаи.