Телефонът звънеше, когато отключвах кабинета си. Успях да го вдигна точно навреме.
— Скарпета — казах.
— Имам някои резултати за теб — уведоми ме токсикологът Том Купър. — Етанол, метанол, изопропанол и ацетон не открих изобщо. Въглеродният окис е по-малко от седем процента. Ще продължа да работя и по другите изследвания.
— Благодаря ти. Какво щях да правя без теб?
Погледнах към Макгъвърн, затворих телефона и й казах какво ми е съобщил Купър току-що.
— Била е мъртва преди пожара — обясних аз. — Причината за смъртта й е обезкървяване и задушаване, причинени при поглъщане на кръв от дълбоката рана на шията. За да спазя правилата, ще изчакам и останалите изследвания, но мисля, че трябва да го смятаме за убийство. Междувременно, ще трябва да я идентифицираме. Ще направя каквото мога по въпроса.
— Значи трябва да започна да мисля, че тази жена е подпалила имението и може би си е прерязала гърлото, преди пожарът да стигне до нея? — каза тя и ме погледна ядосано.
Не й отговорих и продължих да отмервам колко кафе да сложа в машинката на съседния плот.
— Не мислиш ли, че това изглежда малко невероятно? — продължи тя.
Налях вода в машинката и натиснах копчето.
— Кей, никой няма и да иска да чуе за убийство — заяви тя. — Заради Кенет Спаркс и последствията от всичко това. Надявам се, разбираш какви последствия може да има. Ясно ти е с какво ще трябва да се пребориш.
— И с какво ще трябва да се пребори Отряда за бързо реагиране — уточних аз, докато сядах срещу нея на отрупаното си с книжа бюро.
— Слушай, не ме интересува кой е той — отвърна тя. — Върша си работата и не изключвам вероятността да се наложи да арестувам някого. Не съм от тези, които се влияят от конюнктурата.
Но умът ми не беше насочен към пресата или към Спаркс. Започвах да смятам, че този случай ме смущава и някои неща не са ми особено ясни.
— Колко време ще останат хората ти там? — попитах аз.
— Още ден, най-много два — отговори тя. — Спаркс даде списък и на нас, и на застрахователната компания с нещата, които е имало в къщата му. А само старинните мебели, старото дървено дюшеме и ламперията са предостатъчен материал.
— Какво ще кажеш за голямата баня? — попитах аз. — Ако приемем, че това е мястото, откъдето е започнал пожарът.
Тя се поколеба.
— Явно, че това е проблемът.
— Точно така. Ако не е използван катализатор за горене или най-малкото някакъв петролен дестилат, как е могло да се случи?
— Точно над това моите хора си блъскат главите — каза тя. Не изглеждаше доволна. — И аз се питам същото. Ако се опитам да пресметна колко килокалории са били нужни, за да се създадат условия да пламне пожар, нещата, които са изгорели, не са достатъчни за това, а според Спаркс там не е имало нищо, освен една рогозка пред банята и хавлии. Дръжките на шкафчетата в банята са били стоманени, правени по поръчка. Душът е бил преграден със стъклена врата, а на прозореца е имало прозрачно перде.
Тя спря да говори за момент, тъй като машинката за кафе започна да клокочи.
— И така, за какво говорим? — продължи тя. — За общо пет-шест киловата в стая, с размери три и десет, на пет метра ли? Ясно е, че има и други неизвестни. Например, колко въздух е навлязъл през вратата…
— А останалата част от къщата? Ти току-що спомена, че е имало много неща, които са можели да горят, нали?
— Ние се интересуваме само от една стая, Кей. И това е тази, в която е започнал пожарът. Ако не е тръгнало отнякъде, останалите предмети, които могат да горят, не са особено важни.
— Права си.
— Знам, че пламъкът е стигнал до тавана на онази баня. Ясно ми е колко висок трябва да бъде този пламък и колко киловата енергия са били необходими за такова силно горене. А една малка рогозка, може би няколко хавлии и пердетата, съвсем не могат да предизвикат такъв голям пожар.
Знаех, че нейните предположения са математически обосновани и не се съмнявах в нищо, което казваше, но това в случая не беше важно. Въпросът си оставаше. Имах причина да смятам, че е убийство, и когато е започнал пожарът, тялото на жертвата е било в голямата баня с мраморния под, който не може да гори, имало е само големи огледала и стоманени дръжки на шкафчета. Всъщност, жената може да е била и във ваната.
— А прозорчето? — попитах аз Макгъвърн. — Вмества ли се и то в твоята теория?