„Q-точкови уравнения“ беше жаргонното наименование за математически или научни изчисления, използвани за оценка на физическите и химическите параметри на някой пожар във връзка с това, което следователят е наблюдавал на мястото, където е избухнал или е бил описан от свидетели. Не бях сигурна, че Луси ще си спечели много приятели, след като може да борави наум с толкова трудноразбираеми формули.
— Тиюн — заговорих аз, като смекчих тона си, — Луси е по-различна, а това не е хубаво. Всъщност, в много отношения е също така неизгодно да си гениален, колкото и да си бавноразвиващ се.
— Точно така. Разбирам това по-добре, отколкото можеш да си представиш.
— Добре е, че го разбираш — продължих аз, като че неохотно й предавах щафетата в някакъв крос, свързан с трудното развитие на Луси.
— Добре е и ти да разбереш, че с нея се отнасят и ще продължат да се отнасят така, както с всички останали. А това включва и реакциите на другите агенти към прегрешенията й в миналото, включително и слуховете защо е напуснала ФБР и предположенията за личния й живот — заяви тя откровено.
Изгледах я продължително и навъсено, като се чудех какво знае наистина за Луси. Освен ако някой от Федералното бюро не бе уведомил Макгъвърн, нямаше причина да мисля, че може да знае за любовната връзка на племенницата ми с Кари Гретхен и евентуалните последици, които би имало, ако това дело стигне до съда, в случай че заловят Кари. Дори само мисълта за това хвърляше сянка в този и без това мрачен за мен ден, а моето неловко мълчание накара Макгъвърн да го компенсира.
— Аз имам син — заговори спокойно тя, загледана в кафето си. — Знам какво значи да имаш вече пораснали деца, които изведнъж изчезват някъде. Тръгват по свой път и са прекалено заети да дойдат да те видят или да ти се обадят по телефона.
— Луси порасна доста отдавна — казах аз припряно. Не исках да ми изказва съчувствията си. — Пък и никога не е живяла с мен, искам да кажа за постоянно. В известен смисъл винаги е била далеч от мен.
Но Макгъвърн само се усмихна и стана от стола си.
— Трябва да проверя хората си — каза тя. — Мисля, че е по-добре да тръгвам.
6.
В четири часа същия следобед моят екип все още работеше в залата за аутопсии.
Отидох да потърся Чък Ръфин. Той се мъчеше заедно с двама от лекарите ми над трупа, като отделяха плътта от костите, колкото можеха по-внимателно с пластмасови пинсети, защото всеки друг по-твърд инструмент можеше да ги надраска.
Ръфин се бе изпотил под операционното си боне и маската, докато изстъргваше тъканта от скалпа, а кафявите му очи просветваха напрегнато под маската на лицето. Беше висок и добре сложен, с къса, жълтеникаво-червеникава коса, която обикновено стърчеше във всички посоки, независимо колко гел й бе сложил. Притежаваше някакъв младежки чар и макар че беше работил цяла година тук, все още трепереше от мен.
— Чък — извиках го аз, докато наблюдавах една от най-отвратителните процедури в съдебната медицина.
— Да, госпожо.
Той спря да стърже и ме погледна за момент. Зловонието се засилваше с всяка изминала минута, защото размразената плът продължаваше да се разлага.
— Чакай да проверя още веднъж — казах на Ръфин, който беше толкова висок, че бе придобил навика да се прегърбва. Вратът му щръкваше като на костенурка, когато погледнеше този, с когото говореше. — Нашите стари изпотрошени тенджери изглежда не са издържали, като са ги карали насам.
— Мислех, че са ги изхвърлили.
— И вероятно е трябвало — отговорих аз. — А това значи, че двамата с теб трябва да идем да купим нови.
— Сега ли?
— Сега.
Без да се бави, той се запъти към мъжката съблекалня, за да си свали миризливите работни дрехи и да вземе набързо душ, колкото да отмие шампоана от косата си. Тя беше още мокра, а лицето му бе порозовяло, когато се срещнахме в коридора. Подадох му връзка ключове. Тъмночервената служебна кола беше оставена на паркинга. Седнах на седалката до шофьора и го оставих да кара.
— Отиваме до магазините „Коул“ за ресторантско обзавеждане — казах му аз, когато моторът на голямата кола забръмча. — Намират се след два блока западно от Пархам, на Броуд. Само излез на Шестдесет и четвърта и тръгни към отклонението на Уест Броуд. Оттам ще ти показвам пътя.