— Доктор Скарпета, не забравяйте, че е акушер-гинеколог. И при това от старите доктори — напомни ми Роуз. — Той е симпатичен човек, но не е способен да научи нищо ново. И все още пише рапортите си на една стара пишеща машина „Ройъл“ с главни букви и други неща от този род. А причината, поради която споменах за вечерята, е, че започва след десет минути. — Тя направи пауза и ме погледна над очилата си за четене. — Но мога да остана, ако искате — добави тя.
— Имам да свърша някои неща — казах аз, — но в никакъв случай не искам да попреча на една църковна вечеря. На теб или на когото и да било друг. И без това винаги си имам достатъчно неприятности с Бога.
— Тогава ще ви кажа „лека нощ“ — уведоми ме тя. — Нещата, които съм продиктувала на касетофона, са на бюрото ви. Ще се видим утре сутринта.
След като стъпките й отзвучаха по коридора, настъпи тишина, нарушавана само от шумоленето на книжата, които местех по бюрото си. На няколко пъти си помислих за Бентън, но потиснах желанието си да му се обадя, защото не бях готова за почивка или просто не исках да се почувствам отново като човек. В крайна сметка е трудно да се чувстваш нормална личност и да изпитваш нормални чувства, когато се каниш да вариш човешки останки в съд, който е всъщност голяма тенджера за супа. Няколко минути след седем, тръгнах по коридора към стаята с разлагащите се трупове, която беше надолу, след две врати срещу хладилната камера.
Отключих вратата и влязох в малката стая за аутопсии с хладилна камера и специална вентилация. Тленните останки бяха покрити с чаршаф върху една маса на колелца, а новата четиридесетлитрова тенджера, напълнена с вода, беше поставена на електрическата печка под химически обезопасения отдушник. Сложих си операционната маска и ръкавиците и включих печката на слаб градус, да не би костите да бъдат увредени още повече. Изсипах във водата две лъжици прах за пране и една чаша белина, за да ускоря отделянето на ципите, хрущялите и мазнините.
Свалих чаршафите от костите, оголени от плътта в по-голямата си част, и жалките останки от крайници, прилични на недогорели пръчки. Внимателно поставих бедрените кости и пищялите в тенджерата, а след тях таза и черепа. Пуснах вътре и гръбначните прешлени с ребрата. Водата стана по-гореща и започна да се издига воняща пара. Трябваше да видя оголените изчистени кости, защото можеше да разбера нещо по тях, а просто нямаше друг начин да го направя.
За момент поседях в тази стая, отдушникът шумно засмукваше въздуха, докато се въртях на стола си. Бях изморена, емоционално изчерпана и ужасно самотна. Водата завираше и това, което бе останало от една жена, която смятах, че е била убита, започна да се разпада в тенджерата — още едно унижение и груба обида за личността, която е била.
— О, Господи! — въздъхнах аз, като че Бог можеше наистина да ме чуе. — Благослови я, която и да е тя.
Трудно можеше да си представи човек, че може да бъде сведен до кости, които врат в тенджера, и колкото повече мислех за това, толкова повече изпадах в униние. Някой някъде бе обичал тази жена и тя бе свършила нещо в живота си, преди тялото й и личността й да бъдат така жестоко поругани. Цял живот се бях опитвала да се преборя с омразата, но сега беше твърде късно. Вярно е, че мразех садистично злите хора, чиято цел в живота беше да тормозят живите и да отнемат нечий живот, като че е тяхна собственост. Истина е, че екзекуциите силно ме разстройваха, но само защото възкресяваха нечовешките престъпления, иначе обществото почти не си спомняше за жертвите.
Горещите и влажни изпарения изпълваха въздуха с отвратително зловоние, което нямаше да намалее, докато костите вряха. Представях си, че е била тънка, стройна и руса, облечена с джинси и ботуши, с платинена халка, пъхната в задния джоб. Ръцете й бяха изгорели и никога нямаше да разбера колко са били тънки пръстите й и дали халката й е била по мярка, макар да не изглеждаше така. Филдинг вероятно беше прав. Знаех, че трябва да попитам Спаркс за това.
Замислих се за раните й, като се опитах да си представя от какво може да ги е получила и защо напълно облеченото й тяло е било в голямата баня. Самото място, ако бяхме прави, че пожарът е започнал оттам, беше неочаквано и странно. Джинсите й са били закопчани, защото като открих ципа, той бе вдигнат догоре, а задните й части са били покрити. Като се има предвид синтетичната материя, която се бе разтопила по плътта й, нямах причина да смятам, че гърдите й са били разголени, макар че нито едно от тези открития не изключваше сексуално насилие.