Выбрать главу

Предварително подготвеният план в коридора малко преди това беше постигнал своята цел и аз разбрах, че започвам да изневерявам на своето аз, за да оцелея след това безскрупулно попълзновение върху собствената ми личност.

— Доктор Скарпета — заговори адвокатът Уил Лампкин, който години наред се бе мъчил да докаже, че е по-добър от мен, — колко пъти сте свидетелствала в този съд?

— Възразявам! — скочи прокурорът от Британската общност.

— Възражението се отхвърля — каза съдията Боулс, моят „почитател“.

— Не съм ги броила — отговорих аз.

— Но сигурно можете да ни кажете поне приблизително. Повече от двадесетина пъти ли? Повече от сто? Или милион пъти?

— Повече от стотина — казах аз и усетих жаждата му за кръв.

— И винаги сте казвала истината на съдебните заседатели и съдиите?

Лампкин се разхождаше бавно. Престорено почитание се бе изписало по червендалестото му лице, а ръцете му бяха кръстосани на гърба.

— Винаги съм казвала истината — отговорих аз.

— А не смятате ли, че е малко непочтено, доктор Скарпета, да спите с агент от ФБР?

— Възразявам! — Прокурорът от Британската общност отново бе скочил на крака.

— Възражението се приема — кимна съдията, като гледаше към Лампкин, а всъщност го насърчаваше. — Какво целите с това, господин Лампкин?

— Искам да кажа, Ваше Благородие, че това е конфликт на интереси. Всеизвестно е, че доктор Скарпета има интимна връзка най-малко с един полицейски служител, с който е работила по някои дела и е повлиявала на полицейските власти, както например, на тези от ФБР, така и на Отряда за бързо реагиране, когато е ставало дума за кариерата на нейната племенница.

— Възразявам!

— Възражението се отхвърля. Моля ви, говорете по същество, господин Лампкин — каза съдията, като се пресегна към чашата с вода, взе я и отпи глътка.

— Благодаря ви, Ваше Благородие — изрече Лампкин с пресилено почитание. — Опитвам се да илюстрирам тук един стар начин на действие.

Четиримата бели и осемте чернокожи стояха смирено на скамейките за съдебните заседатели и поглеждаха ту към Лампкин, ту към мен, като че гледаха тенисмач. Някои от тях се бяха намръщили. Един си чоплеше нокътя, а друг изглеждаше задрямал.

— Доктор Скарпета, не е ли вярно, че имате склонност да изопачавате ситуациите, както ви е изгодно?

— Възразявам! Той тормози свидетелката.

— Възражението се отхвърля — каза съдията. — Доктор Скарпета, моля ви, отговорете на въпроса.

— Не, въобще нямам такава склонност — отговорих развълнувано и погледнах към съдебните заседатели.

Лампкин взе една страница от някакъв вестник на масата, където седеше неговият провинил се деветнадесетгодишен клиент.

— Според този сутрешен вестник — побърза да продължи Лампкин, — манипулирате полицейските служители от години…

— Ваше Благородие! Възразявам! Това е скандално!

— Възражението се отхвърля — заяви студено съдията.

— Тук е написано черно на бяло, че сте била в заговор с ФБР да изпратите една невинна жена на електрическия стол!

Лампкин се приближи до съдебните заседатели и размаха пресниманата статия в лицата им.

— Ваше Благородие, за бога! — провикна се прокурорът от Британската общност. Пот бе избила през сакото на костюма му.

— Господин Лампкин, моля ви, продължете с разпита на свидетелката — каза съдията Боулс на неестествено пълния, дебеловрат Лампкин.

Това, което казах за разстоянието и траекториите и че жизненоважни органи са били засегнати от десетмилиметрови куршуми, остана замъглено в съзнанието ми. Не си спомнях почти нито дума, докато слизах по стълбите на съда и вървях бързо, без да поглеждам никого. Двама упорити репортери вървяха след мен до половината на сградата, но накрая се върнаха, като разбраха, че е по-лесно да разговарят с камък. Непочтеността на това, което се случи на свидетелската скамейка, не можеше да се опише с думи. Кари беше изпитала желание да стреля и само след едно малко гръмване се бях почувствала наранена. И знаех, че тази рана никога няма да заздравее.

Отключих задната врата на сградата, където работех, замижах на блесналата слънчева светлина и влязох в прохладния сенчест паркинг. Отворих вратата към вътрешността и почувствах облекчение, като видях, че Филдинг се задава по коридора. Беше облечен с чисти операционни дрехи. Предположих, че са докарали пак някой мъртвец.