Катрин Стоун
Крадец на сърца
Пролог
Лос Анжелис
24 април
Преди осемнадесет години
Скъпа моя Кейтлин.
Днес навършваш шестнайсет години. Колко си голяма! И зряла. Но си все същото мило и невинно момиче по въпросите на любовта. Това е хубаво. Така и трябва да бъде.
Именно прекрасната ти невинност ме кара да ти пиша, вместо да произнеса изповедта за романтичната ми любов. Един ден ще ти разкажа всичко. Може би, когато си на четирийсет и шест, а аз — на осемдесет? Каква чудесна мечта е да прекараме заедно всички тези години. Но едва ли ще доживея до осемдесет. И двете го знаем. Сърцето ми отслабва с всеки изминат ден.
„А тази вечер изпитвам толкова силна потребност да напиша тази изповед, сякаш…“ Маргарет Тейлър прогони тревожната мисъл пое си въздух, положи усилие да успокои треперещите си пръсти и продължи да пише.
Волята ми за живот не намалява, макар че сърцето ми губи сили. Ако решителността и любовта са достатъчно силни, винаги ще бъда с теб, моя скъпа Кейти. Винаги!
Изповедта ми е за баща ти. Казах ти, че се познавахме за съвсем кратко време и той не знае за теб. Но те подведох за чувствата ни един към друг. Обясних ти, че не сме се обичали достатъчно, за да създадем семейство. Това, мила моя, е много далеч от истината.
Ти прие и истината, и лъжата и се питам дали не трябваше да оставя нещата така. Но колкото и да отслабва, в същото време сърцето ми става по-силно. Трябва да знаеш всичко, Кейти. Да разбереш какво е любовта.
Баща ти и аз се запознахме на борда на „Кралица Елизабет“ по време на пътуване от Саутхамптън до Ню Йорк. Той беше по-млад от мен и много красив. И баснословно богат, макар че това нямаше никакво значение за мен.
Звучи като приказка, нали? Красив аристократ и трийсет и четири годишна стара мома. Пепеляшка и принцът.
Животът на баща ти беше изпълнен с обич. Но тъй като беше от съсловието на привилегированите, той имаше много отговорности и не винаги можеше да избира свободно. Баща ти беше талантлив музикант, Кейтлин. На зазоряване в балната зала той свиреше на пиано и пееше за мен. Щеше да сподели със света прекрасната си дарба, ако не се бе намесила съдбата.
Животът ми бе разбит от смъртта на леля ти, а неговият — от кончината на брат му. Трябваше да подкрепи емоционално родителите си и да поеме тежката отговорност за богатството им. Той бе наследил всичко. Изпълнил бе и друг семеен дълг. Оженил се бе за годеницата на брат си.
Да, баща ти беше женен. Този факт сигурно ще те потресе. Ти си толкова принципна. Аз също. И той. Постъпихме неправилно. Но в същото време не сбъркахме. Защото връзката ни ми даде теб, моя любов.
Да ти кажа ли, че по време на морско пътешествие правилата се променят? И онзи свят там е вълшебен? Любовта променя правилата, Кейтлин. За добро или за лошо, любовта променя всичко.
А ние наистина се обичахме.
Аз пътувах за Америка, за да започна нов живот, а той — по работа. Съпругата му не можеше да пътува с него. И най-лекото вълнение в океана би се отразило зле на състоянието й.
Да, моя любов, тя беше бременна.
Имаше толкова много неща, които трябваше да бъдат обяснени — решението на младоженците да нямат веднага дете, гневът на съпруга, когато жена му не бе спазила това обещание и извиненията му, преди да замине. „Сега нямам сили за тези признания. Може би когато стана на осемдесет…“ помисли си Маргарет.
Баща ти пътуваше в първа класа, а аз — във втора. Разрешаваха ни достъп само до определени места на кораба и строго ни забраняваха да се качваме на палубите, запазени за елита. По същия начин, на пътниците от първа класа не се препоръчваше да слизат долу при нас. Но никой не се осмели да спре баща ти.
Предполагам, че той търсеше уединение и се разхождаше, изпаднал в унес. А може би съдбата ни срещна на палубата до малката ми каюта в една лунна нощ.
Той беше много красив, а аз изглеждах обикновена. А вероятно тогава съм била хубава. Може би лунните лъчи ме бяха посипали с вълшебен, златист прашец. Но имах чувството, че съм красива и съм най-интересното същество, което той е срещал.
Наричаше ме Маги. От магия. Представяш ли си?
От самото начало знаехме, че дните, прекарани на кораба, ще бъдат единствените ни заедно. Привързаността към съпругата му скоро щеше да прерасне в любов и двамата нямаше да се разделят. Той щеше да й остане верен. Долавям изненадата ти. Как е възможно такова предсказание, когато той й изневери само два-три месеца след сватбата и няколко дни, след като бе разбрал, че е бременна?
Защото, мила моя Кейтлин, баща ти беше почтен човек. Прекрасен човек.