Майкъл искаше Кейтлин да види и ръцете му — на музикант и на хирург. Още едно наследство от него. Той беше хирург и страстта му, както и на Кейтлин, бяха сърцата. И по-точно сърцето на Маги.
После той отвори с ръце гърдите на Маги, извади сърцето й и го показа на Кейтлин. И отново започна да се смее. Сърцето на Маги трескаво пърхаше в ръцете му и по тъмночервената му повърхност Кейтлин видя слаб пламък, който потрепваше и се разгаряше с всеки удар, сякаш отчаяно молеше: „Спаси ме, Кейтлин! Спаси ме!“
Кейтлин подгони Майкъл по безкрайната лакирана палуба. Но тя не можеше да мери сили с принца вампир. Той се носеше във въздуха и с радост играеше на криеница с дъщеря си.
Накрая Майкъл се отегчи от играта. А може би разбра, че скоро слънцето ще се издигне над океана. Той всмукна за последен път от кръвта на Маги и доволен и заситен, запокити любимата си в океана с цвета на очите му.
А сетне Кейтлин започна да се дави. Тя се събуди, дишайки учестено, сякаш бе погълнала водата на целия океан.
Явно още не бе постигнала примирие с фантомния си баща. Предишните чувства се бяха събудили и обсебваха дните и нощите й.
Ето защо, тя реши, че Стивън е коварен като дявол.
— Кейтлин? Не бива да се връщаш в Лос Анджелис, чу ли?
— Знам. Кога ще получиш резултатите от биопсията, Стивън?
— Утре следобед. Защо не ми се обадиш, когато пристигнеш на Бермудските острови?
— Това ще стане едва в сряда. В брошурата пише, че корабът има сателитна телефонна връзка с Щатите. Кога да се обадя утре следобед?
Двамата се споразумяха за два часа и после Стивън й предаде съобщение от Патрик.
— Той иска пълен доклад, когато се върнеш. И най-малките подробности за кораба, за спътниците ти и за храната. Всичко.
— Добре. — Потискайки потреперването на гласа си, Кейтлин добави по-весело: — Поздрави го от мен.
И така, братко, корабът „Кралица Елизабет II“ е много елегантен, изискан, типично английски. Бяхме посрещнати от малка армия мъже и жени от обслужващия персонал, всички облечени в безупречно чисти и изгладени морскосини униформи.
Литографиите по стените на фоайето на втората палуба илюстрират историята на „Кюнард Лайн“. От тонколоните се разнася музика.
Каютата ми е до грила. Още преди да отворя вратата, към мен се приближи усмихнат млад мъж, който ме нарече „госпожице Тейлър“. Да, така се записах, Патрик. Като майка ми.
Младият мъж се казва Пол. Стюардът ми. Говори с шотландски акцент. Ще чисти два пъти дневно каютата ми и ще бъде денонощно на разположение, ако се нуждая от нещо.
Пол изглежда положително настроен и изпълнен с желание да удовлетвори всяка моя прищявка.
О, Патрик, де да можеше да осъществява всяко желание!
Каюта 2063 съвсем не прилича на стаичката без прозорци на Маги. Намира се на шестата палуба над океана и е просторна и светла. Има два големи прозореца.
Двата ми куфара бяха донесени много бързо. Още съм изненадана от лъскавите рокли, които съм си взела.
С изключение на редките дни, когато не оперираше, доктор Кейтлин Тейлър ходеше с току-що изпрано и изгладено хирургично облекло, колосана бяла престилка и маратонки. Дългите й, черни коси бяха завързани на опашка с пъстроцветно шалче.
Видът й беше спортен и същевременно делови и изпращаше ясно послание до пациентите, че тя е готова да се бори за тях, използвайки знанията и уменията си. Според Аманда, най-добрата приятелка на Кейтлин и завеждащ психиатрията в болница „Мемориъл“ в Уестуд, най-много й отиваше морскосиньото, както и тъмнозеленото, което не бе особено на мода. Но дрехите за морското пътешествие бяха друго нещо. С вещата помощ на Аманда, тя си купи няколко официални копринени рокли, някои от които обшити с пайети. Вкусът и чувството за стил на Аманда бяха съвършени.
— Добре дошли на борда.
Гласът на капитана, който се разнесе от радиоуредбата, прекъсна мислите на Кейтлин.
Тя предположи, че общуването между пътниците и капитана е абсолютно задължително. Вероятно дори се изискваше от закона в случай на корабокрушение.
— Скоро ще напуснем пристанището. Заповядайте на тържеството по случай отплаването, което ще бъде на горната задна палуба. И нека ръмежът не ви безпокои. Отиваме към по-ясни небеса и нежни ветрове.
Кейтлин наблюдаваше тържеството от по-горната палуба.
Свиреше оркестър и двойките танцуваха, въпреки дъжда. Мокрите, но весели участници в забавата изпиха безброй литри пунш и изядоха купища ордьоври и когато оркестърът спря да свири, влажният въздух се изпълни със звуците на гайди.
Статуята на Свободата се извисяваше в сребристата мъгла. Величественото й зеленикаво тяло блестеше на фона на мрачното небе. Златистият й факел пламтеше ярко.