„Бъди егоист, Лилит Аскуит! Нито ден повече не отлагай грижата за себе си“, помисли си Кейтлин.
— Знам, че бебето се роди скоро, но трябва незабавно да кажеш на семейството си.
— Ще им кажа. Поне на Тимъти. Веднага щом уредя всичко. Реших, че бих желала да ме лекуват тук, в Щатите.
— В „Мемориъл“? Имаме прекрасен онколог, Стивън Шеридан.
— Сигурна съм. Но мисля, че на Източното крайбрежие ще е най-добре.
„Да, така е най-добре за всички — съгласи се наум Кейтлин. — Далеч от клюките, които несъмнено ще се появят, когато се разбере за заболяването ти. Далеч и от внуците, които може да се разтревожат за баба си.“
Кейтлин й предложи болница „Слоун-Кетъринг“. Стивън Шеридан се обади на колега от известния институт по ракови заболявания.
Десет дни, преди Кейтлин да се качи на борда на „Кралица Елизабет II“, Лилит й се обади, че е добре и е здрава след двегодишното лечение.
Но в петък вечерта, преди да замине, когато се върна от операционната зала, Кейтлин видя, че има съобщение.
Робърт Аскуит искаше да му се обади. Довечера или на другия ден. Не било свързано със заболяване. Но това вероятно беше учтива лъжа за пред родителите му.
Беше единайсет вечерта.
Гласът на Робърт мигновено потвърди опасенията на Кейтлин.
— Сигурно съм много досаден. Ще поискам още една услуга за семейство Аскуит.
Кейтлин се усмихна.
— Казвай.
— Необходим ни е консултант. Всъщност, двама. Сърдечен хирург и психиатър. С баща ми ще правим филм. Сценарият е почти готов и мисля, че е страхотен. Само искаме да бъдем сигурни, че медицинската терминология е правилна. Разбира се, ще ти бъде платено.
— Не е необходимо.
— Налага се. „Джемстоун“ е член на сдружението на сценаристите. Задължени сме да ти платим, при това щедро.
— При всички случаи, ще се радвам да прочета сценария. Искаш ли да намеря и психиатър?
— Да, бих желал, ако няма да те затрудни.
— Ще бъде лесно.
— Чудесно. Благодаря ти. Филмът ще бъде сензационен, Кейтлин. Звучи нескромно, но е самата истина. Аз съм само изпълнителят. Идеята за „Крадец“ е на татко. Също като „Снежният лъв“.
— „Крадец“?
— Да, „Крадец на сърца“. Страхотно заглавие, нали? Филмът ще бъде комбинация между „Първичен инстинкт“ и „Мълчанието на агнетата“.
Кейтлин не беше гледала тези два филма, но знаеше, че тематиката им е свързана с еротиката и насилието.
— Ще бъде ли „Крадец на сърца“ толкова… брутален?
— Ще бъде издържан. Насилието и сексът ще са само внушение. Смятам, че така ще бъде по-завладяващ и емоционално наситен. А, между другото, сърдечният хирург е жена, но не е убийца. Всъщност, тя е главният положителен герой.
„Ако мога да направя нещо за вас, доктор Тейлър, каквото и да е…“
Докато Кейтлин слизаше по стълбите към втората палуба, предложението отекваше в съзнанието й. Думите бяха произнесени многократно — последния път, когато тя се обади да му благодари за необикновения подарък.
Тимъти Аскуит непрекъснато повтаряше, че никога няма да може да й се отблагодари — да се намеси, както бе направила Кейтлин, когато е въпрос на живот и смърт.
„Но сега можете да го сторите, господин Аскуит.“
Тя бе забравила за приема на капитана на кораба. Но под вратата на каютата й бе пъхната покана. Вече беше шест вечерта. А в Лондон беше много по-късно. Кейтлин реши да се обади на Тимъти Аскуит на другия ден.
Може би щеше да е добре все пак да отиде на приема.
Тържеството сигурно щеше да бъде грандиозно. Мъже в смокинги и жени в лъскави тоалети, които се усмихват, танцуват, пият шампанско… Очарователна вечер, в която можеше да срещне непознат.
Не, това нямаше да стане. Не и с нея. Но щеше да отиде заради Маргарет.
9.
Брентууд, Калифорния
Вторник 23 април
Патрик се намръщи, когато видя домашния телефон и адреса на доктор Аманда Прентис в служебния указател на болница „Мемориъл“. И най-поверителната информация можеше да попадне в неподходящи ръце. Подобна мярка за сигурност не вълнуваше лекари като Патрик. Хирурзите травматолози рядко ставаха мишена на маниаци.
Но Аманда беше психиатър. Толкова ли безстрашна беше? Или нехайна? Или бе напълно уверена в способността си да успокои и най-обърканото съзнание?
Разбира се, имаше и други обяснения за очевидната й липса на предпазливост. Вероятно домът й бе превърнат в крепост и достъпът там беше невъзможен дори за най-отчаяния лунатик. Може би имаше сложна алармена система и поне няколко кучета. И в истински холивудски стил, Аманда вероятно имаше дори телохранители.