По време на морско пътешествие правилата се променят, мила моя. Но не се забравят. Той изпитваше голяма вина за незаконната ни любов. Но не можа да устои. Както и аз. Всъщност, бях безсрамна. Но ако мога отново да го любя, пак ще го направя. Отново и отново. Без да чувствам угризения.
Ти си като него, Кейти. Сериозна. Изпълнена с достойнство. Добросърдечна. И, разбира се, приличаш на него. Мислиш, че ти и аз си приличаме. Да, между нас има известна прилика и аз много я ценя. Но ти си поразително красива и изящна — наследство, завещано от него. Имаш неговите тъмносини очи, аристократичната му осанка и черните като нощно небе коси.
Не сме се виждали, нито разговаряли, откакто корабът хвърли котва в Ню Йорк. Баща ти настояваше да поддържаме връзка, но аз не му позволих.
И ето защо, мила моя, той не знае за теб.
Ако знаеше, той много щеше да се измъчва. Но и да се радва. Маргарет затвори очи. Нуждаеше се от почивка и от вяра, че е постъпила правилно, като не му е казала истината. В съзнанието й нахлуха спомени за любовта им и за прекрасните й мигове с дъщеря им. Животът й беше скромен, но изпълнен с обич. „Но има едно друго богатство, което желаех за теб, Кейти. Брат, на когото да се възхищаваш, да имаш доверие и да обичаш.“
Маргарет знаеше, че желанието й е неосъществимо, защото никога нямаше да може да обикне друг мъж. Тя отвори очи и се усмихна. В младостта й нямаше мъже.
„И все пак, намерих него.“
Страдах от слабо сърце още от дете. Имах леки оплаквания, преди да те родя. Но ме спаси перлената огърлица, подарък от баща ти. Купи я от бутик „Кастил“ на кораба. Огърлицата беше символ на любовта ни. Това нямаше нищо общо с истинската й стойност, която беше огромна, както по-късно разбрах, когато я продадох на бижутер на Родео Драйв.
Издържахме се с тези пари дълго, след като ти се роди. Бяха толкова много, че дори си позволих наниз от изкуствени перли. Купих най-късия, жалко подобие на огърлицата, която баща ти ми бе подарил. Но онези изкуствени перли се превърнаха в скъп символ на любовта ни.
И днес, по случай шестнайсетия ти рожден ден, ти ги подарих. От мен и от него. Харесваш ги, нали, Кейти? Чувстваш колко са специални.
Ти си дете на прекрасна и силна любов. Това е наследството ти, Кейти, богатство, по-ценно от всички съкровища на света. Ще дойде време и ти ще се влюбиш страстно, скъпа моя, и когато се преобразиш от магията на любовта, ще разбереш, че както ти писах, любовта променя правилата и си заслужава, въпреки рисковете.
Не споменах как е името на баща ти. Това не е случаен пропуск, причинен от умората, която без да искам, ме обзема. Не е необходимо да знаеш името му, а само, че той би те обичал толкова много, колкото те обичам аз.
Не можеш да го намериш, Кейти. Моля те, не се опитвай да го правиш. Няма да разкриеш загадката. Корабът на любовта ни вече не съществува. Изгоря във водите край Хонконг.
Жива е само любовта. И ти, мое скъпо момиче, си доказателство за нея.
Какво ставаше? Трескавият въпрос бе придружен от смразяващ страх. Сърцето на Маргарет започна да бие учестено. Не й достигаше въздух. Треперещата й ръка посегна към шията, търсейки познатата утеха на любимите перли. Но те не бяха там. Маргарет докосна само изпотената си кожа и усети забързания си пулс.
Но после изведнъж почувства топлина и като по чудо ударите на сърцето й станаха равномерни. Тя можеше да диша спокойно и леко. Маргарет вдъхна уханието на люляк на ароматизираната свещ и в същия миг го видя.
Него. Тъмносините му очи блестяха от щастие, защото най-после бе разбрал за дъщеря им.
„Танцувай с мен, скъпа Маги“, прошепна той.
„Да, да — отвърна тя, — ще танцуваме под луната. Валс, нежен като вълните на задрямалия океан. Но първо, трябва да довърша писмото до безценната ни дъщеря.“
Никога не забравяй, моя Кейтлин, че аз съм с теб, ние сме с теб и те обичаме. Завинаги…
1.
Уестуд, Калифорния
Неделя, 21 април
В днешно време
— Нуждая се от теб, Кейтлин.
Гласът беше плътен, приятен, мъжки.
Изумителен глас, който произнасяше изумителни думи.
— Кейтлин? — В тона му се прокрадна безпокойство. — Обажда се Патрик.
Ефирната паяжина на сънищата изчезна и реалността стана кристално ясна. Тя беше сама в леглото и държеше телефонната слушалка до ухото си.
— Патрик — повтори Кейтлин. — Бях заспала. Пациент ли има?
— Да. Млада жена, прободена с нож от любовника си. Може да умре на операционната маса. Но това със сигурност ще стане, ако не я оперираме.