Реагирайки на прозрението, той най-после се обърна. Беше грациозен, елегантен и сякаш безплътен. Досущ вампир. „Не, сравнението е неуместно“, помисли си Кейтлин. Костният му мозък изведнъж бе престанал да изпълнява мисията си да обновява кръвните клетки, която беше съществено важна за живота.
— Ако имам късмет, костният ми мозък може да е обвит в тумори — добави той, търсейки някаква надежда за бърз край.
Това, разбира се, беше вярно. Апластичната анемия можеше да бъде първична — увреждане на костния мозък — или вторична, дължаща се на рак или инфекция, при която всички нормални функции задължително спират.
Надеждата на Патрик и Кейтлин се основаваше на предположението, че апластичната анемия е първична. Кейтлин упорито се вкопчи в тази мисъл, която всъщност бе подкрепена и от информацията за анализа на кръвната проба на Патрик.
— Няма да е обвит в тумори, Патрик. Но в костния ти мозък има нещо. Може би някой екзотичен паразит, който си прихванал по време на пътешествията ти. — „По-точно по време на милосърдните ти мисии в най-нуждаещите се от помощ точки на планетата, онези далечни места на кръвопролития и глад“, помисли си тя. — Вероятно малария? Или туберкулоза? Спомняш си случай 12–1963, нали?
Разбира се, че го помнеше. Публикуван в „Ню Ингланд Джърнъл ъв Медсин“ на 4 февруари, 1963 година, онзи клиничен случай, както и данните от последвалата аутопсия, бяха станали задължително четиво в много медицински факултети. Случаят беше показателен за неясния произход на болестта. Нещо по-важно, той служеше за предупреждение срещу специалното лечение, особено онова, което изключва традиционните, макар и болезнени, мерки.
Пациентката беше идентифицирана като „седемдесет и пет годишна вдовица, пътувала много в чужбина“. Въпреки несъответствията, според някои хора въпросната вдовица беше Елинор Рузвелт.
Също като Патрик, и тя имаше малък брой тромбоцити и нисък хематокрит, И специалното й лечение се състоеше в аспирация на костен мозък вместо по-болезнена биопсия. Първият метод не разкри истинската причина за заболяването — туберкулоза на костния мозък, докато биопсията би показала това. В резултат на погрешната диагноза след няколко месеца болната бе починала.
— Няма да те лекуваме по специален начин, Патрик. Ще ти направим биопсия — каза Кейтлин и посегна към телефона.
— Кейтлин? Какво правиш?
— Обаждам се на Стивън Шеридан.
Патрик познаваше и харесваше завеждащия отделението по хематология и онкология. Освен внушителните си научни постижения, Стивън беше човек, на когото можеше да се разчита — внимателен, отзивчив, честен и порядъчен.
Едва ли имаше по-добър лекар от него.
Но Патрик не се нуждаеше от лекар. Той вече имаше Кейтлин. Не му трябваше друг.
— Не му се обаждай.
— Защо?
— Ами, преди всичко, защото още е шест сутринта.
— Но Стивън сигурно е буден. — Кейтлин се намръщи за миг, после се усмихна. — Всъщност, мисля, че той вероятно вече е тук, за да види сина си, който е на три дни.
— Бебе на три дни, което още е в болница? Трябва да е болно.
— Здраво е. Роди се малко преждевременно, това е всичко. Е, имаше лек шум на сърцето.
— Още една причина да не безпокоим Стивън.
— Шумът ще утихне, Патрик. Малкият Дейвид Шеридан е много добре. Всъщност, днес ще си отиде вкъщи, така че…
Кейтлин започна да набира номера, но Патрик хвана ръката й. Пръстите му бяха леденостудени, Той взе слушалката и я остави на вилката.
— Ще се обадя на Стивън между осем и девет часа. Той ще ми направи биопсия днес или утре, или когато графикът му позволи. А през това време ти трябва да се качиш на самолета, а после на кораба.
— Няма да ходя никъде.
— Ще отидеш. Споразумели сме се. Това пътуване е важно за теб. Много. Всъщност, убеден съм, че ще се срещнеш с някого.
— Аз? Тайна среща в океана?
Патрик не се усмихна.
— Да. Ти.
— Е, благодаря за романтичната идея. Но ще пътувам сама и лесно мога да анулирам резервацията си.
— Изслушай ме, Кейтлин. Искам да заминеш. Ако щеш, наречи го суеверие, но наистина се надявам, че ако отидеш, всичко ще бъде наред. Стивън ще открие хубава, старомодна апластична анемия, от която ще бъда на път да се излекувам, когато се върнеш.
„Ами ако остана? — запита се Кейтлин и видя зловещия отговор в леденостуденото му, бледо лице. — Ако остана, костният ти мозък ще бъде толкова плътно обвит в тумори, че дори гениалният Стивън Шеридан няма да може да направи нищо.“
— Добре — тихо каза тя. — Ще замина. — Но може ли поне да знам какво е намерил Стивън?
— Стига да обещаеш, че при никакви обстоятелства няма да се върнеш по-рано.