Кейтлин щеше да се храни в грила, най-луксозният ресторант на кораба, който се намираше на десетата палуба над вълните. Служителят в туристическата агенция й каза, че хайверът, сладкишите и десертите с шоколад, малини и сироп били разкошни.
И с кого щеше да споделя отбраните блюда в тази прекрасна атмосфера? С любовта на живота си? С мъжа на мечтите й?
Нямаше такъв мъж.
А другият, аристократът на име Майкъл? Сега той сигурно беше шейсетгодишен, все още красив и строен. Единственото доказателство за възрастта му щяха да бъдат сребристите нишки в черните му коси.
Вероятно пътуването по море се бе превърнало в любимото му занимание. Може би често се качваше на някой кораб — място, където няма правила и може да се влюби — за няколко дни — и после подмладен, да се върне към отговорностите, които го чакат на брега.
А може би съпругата му щеше да го придружава по време на пътуването. Меден месец, закъснял с трийсет и четири години. Вероятно онази изстрадала жена също искаше да почувства примамливостта на океана и дори фантазираше, че магията на лунните лъчи ще извърши чудеса и с най-изнуреното лице.
Може би щяха да пътуват с децата си — законните и незаконните като Кейтлин — и да се хранят в един и същ ресторант.
А може би корабът щеше да бъде пълен с деца, чиито майки им бяха разказвали такива чудесни истории за морски пътешествия, че изпитваха непреодолимо желание да посетят мястото, където са били заченати. Те щяха да търсят отговори, надявайки се да разберат вълшебството, което бе оставило майките им омагьосани, а тях — без бащи.
Самолетът се приземи. Кейтлин се стресна и дясната й ръка докосна шията й, където мигновено намери утеха. Тя носеше наниза от изкуствени перли на Маргарет, който и за двете имаше неоценима стойност.
Но мислите й съвсем не бяха спокойни. Не трябваше да предприема това пътуване сега, когато Патрик беше сериозно болен.
„Искам да заминеш, Кейтлин. Стига да обещаеш, че при никакви обстоятелства няма да се върнеш по-рано.“
Тя му бе обещала, защото бледото му като на смъртник лице беше адски сериозно, когато я помоли за това.
5.
Пристанището на Ню Йорк
Понеделник, 22 април
— Резултатите от изследването на костния му мозък още не са готови, Кейтлин. Едва днес, преди около час, направих биопсията.
Кейтлин се намръщи, докато се опитваше да долови по телефона нюансите в гласа на Стивън Шеридан. Връзката беше добра, но наоколо имаше много хора, които оживено разговаряха.
— Не можеш ли да ми кажеш нещо за самата процедура, Стивън? Как изглеждаше пробата?
— Не. Нищо.
— Но има ли нещо? Звучиш толкова…
— Разсеян? Да, предполагам. Съжалявам.
— Проблем ли има с Дейвид? Или с Кристин?
Стивън отговори веднага. Вече не беше разсеян.
— Не. Съпругата и синът ми са много добре. Благодарение на теб.
— Нищо не съм направила, Стивън. Бях само вестителят. — „Така както ти ще бъдеш само вестител, когато ми кажеш, че Патрик умира“, каза си тя. — Знаеш ли какво? Безумие е от моя страна да се качвам на този кораб. Ще хвана следващия самолет обратно за Лос Анджелис.
— Не, Кейтлин. По една случайност съм доста компетентен хематолог.
— Знам!
„Но освен това си невероятно добър човек и имам чувството, че искаш да ме пощадиш“, помисли си тя.
Или може би само си въобразяваше, че долавя в гласа на Стивън колебание и това беше погрешна представа, възникнала като протест срещу веселото оживление около нея. Не разбираха ли спътниците й тежкото положение на Патрик? Как беше възможно да съществува такова щастие, когато приятелят й може би никога повече нямаше да се смее?
Радостта на пътниците вероятно изглеждаше като заговорник в мрачните й мисли, но в същото време маловажен виновник в сравнение с умората й — изтощение, причинено от сънищата, които бяха толкова мъчителни, че Кейтлин предпочиташе изобщо да не заспива.
Кошмарите я бяха пренесли на борда на фантомен кораб, пълен с призраци и вампири. Там беше и най-противното същество на нощта — Майкъл.
Той беше изискан и учтив и умееше да очарова, да примамва и да прелъстява. Черните му коси бяха лъскави, а сините очи блестяха, особено когато видеше своята Маги. Майкъл обичаше Маги. Той обсипваше шията й с целувки, докато накрая я ухапа. Сетне погледна Кейтлин и се засмя, като видя ужаса на дъщеря си. Той се смееше, а кръвта на Маги се стичаше от ненаситната му уста.