Луси беше толкова замаяна от образите в съзнанието си, че изобщо не се изненада, когато Жерар се наведе над нея. Жаждата й за този мъж беше толкова силна, че ръката й се вдигна сама и очерта контура на скулите му.
Тя примигна и се загуби в мъглата на конфузията. Сън, наистина сън. Този тук беше друг Жерар. Времето и загубата на илюзиите не бяха в състояние да му сторят нищо. Блестящите му очи не бяха засенчени от цинизъм. Май собственото й чувство за вина беше създало тази невероятна фигура. Това беше Жерар, какъвто можеше да бъде, ако не беше коварството на баща й.
Тя нямаше нито волята, нито силата да му се противопостави, когато чувствено извитата му уста се сведе върху нейната. Устните й с готовност се отвориха за целувката му, омайваща, сладка, предизвикателна.
И напълно фалшива.
Той я целуваше с майсторството на артист, употребил безброй часове да усъвършенства техниката си, но на целувката му липсваше трудно поддаващата се на определение подправка на зрелостта. Той беше като мекия пролетен дъжд, който падаше върху английските морави, не като дивия, опасен буреносен морски вятър, и остави Луси с някакво странно усещане на безразличие.
Тя отвори ужасено очи, когато до ухото й прозвуча сух, добре познат глас.
— Естествено, аз имах намерение един ден да ви представя на брат си, мис Сноу, но както виждам, вие вече сте се запознали.
24
Луси смаяно местеше поглед между двамата мъже.
Жерар се беше облегнал на релинга и напрегнатите мускули на скръстените му ръце изобличаваха в лъжа небрежната поза. Другият мъж беше наведен над нея, на лицето му грееше безсрамна усмивка, а на лявата буза се виждаше дяволска трапчинка.
Обзета от ужас, Луси го удари по рамото с юмрук.
— Махнете се от мен, негоднико! Как смеете да си позволявате такива волности!
— Не прибързвайте, Луси — укори я меко Жерар. — По вида ви личеше, че изпитвахте удоволствие.
— Да, но само защото си помислих… — Луси захапа долната си устна. Онова, което щяха да изрекат предателските й устни, беше много по-страшно, отколкото да целува непознат. Нямаше да увеличи дразнещото самодоволство на Жерар, като признае, че целувката беше предназначена за него.
Слава богу, брат му бързо се отдели от изтегнатото й тяло. Луси седна, събра колене и напразно се опита да оправи разрешената си коса.
— Поемам цялата вина върху себе си, скъпи братко — изрече великодушно младият мъж. — Никога не съм могъл да устоя на красиво момиче на лунна светлина.
Жерар се намръщи заплашително.
— Ти никога не си устоявал на хубавите момичета, все едно на каква светлина. Трябва ли да ти напомням, че тази специална красавица може да те идентифицира като временен заместник на капитан Дуум? Как мислиш, защо те затворих в камерата за мъчения?
— Знаеш не по-зле от мен, че все още не са измислили ключалка, която да не мога да отворя. Ако беше така, и до днес щеше да си в Санто Доминго.
— А ти щеше да си застрелян от някой ревнив съпруг — усмихна се сухо Жерар.
Очевидно двамата имаха богат опит в подобни караници. Луси местеше поглед от единия към другия, опитвайки се да свикне с новото положение.
Както бяха застанали един до друг пред нея, различията помежду им бяха очевидни. Жерар беше по-мускулест от брат си, който й напомни за игриво младо куче. Косата му беше по-светла от тази на Жерар, а очите по-скоро зелени, отколкото кафяви. Ако се съдеше по липсващите бръчици около тях, той беше с десетина години по-млад от брат си.
— Той има ли си име? — попита Луси, възползвала се от една пауза в разговора.
Жерар веднага насочи унищожителния си сарказъм срещу нея.
— Защо не го попитахте, преди да се хвърлите щастливо в обятията му?
Преди да е успяла да отговори, младежът притисна топлите си устни към ръката й.
— Позволете… името ми е Кевин… — Той се поколеба и хвърли изпитателен поглед към брат си.
— Дуум? — помогна му сухо Луси.
— Клермон! — изграчи Жерар.
— Кевин Клермон, скъпа моя, ваш верен слуга!
Ако не подозираше, че той се представя с подобна пламенност на всяка срещната жена, Луси щеше да се почувства поласкана. Застаналият зад него Жерар изрецитира напевно неизбежния й отговор:
— Моите приятели ми казват Луси, но вие можете да ме наричате мис Сноу…
Тя се обърна към младия Клермон и го дари със завладяваща усмивка.
— Луси.
Над рамото на Кевин Жерар й хвърли поглед, който можеше да пререже диамант.
Кевин се обърна нацупено към брат си.
— Много непочтено от твоя страна да докараш на борда такава красавица, след като в Дувър беше достатъчно жесток да изхвърлиш от кораба моята малка артистка.