— Тя не беше артистка, а проститутка — поправи го сърдито Жерар. — Нима сериозно си повярвал, че ще я сметна за твой стюард?
Луси се надигна и любопитно огледа червеникаворусата плитка на Кевин.
— Странно, но аз ви познавам отнякъде, сър.
Жерар изпухтя презрително.
— Точно така. Докато аз живеех тихо и кротко в Йона, вие изрязвахте от вестника съобщенията за абсурдните му номера. Имах късмет, че корабът ми беше останал невредим, за да се върна на него.
— Капитан Дуум! — извика Луси като малкия Гилиън. — Вие сте маскираният мъж от бала с маски у лорд Хауъл. Онзи с ужасния костюм.
Кевин притисна ръка към сърцето си.
— Думите ви ме засегнаха дълбоко, благородна лейди. А аз се считах за неотразим…
— Моят малък брат никога не е умеел да се въздържа. Идеята да построи на кораба ми напълно обзаведена камера за мъчения е също негова.
Преди да е успяла да реагира, Кевин я хвана под ръка и я издърпа настрана.
— Гостоприемството пък е една от слабите страни на моя голям брат. Както чух, той ви занемарява просто скандално. — Кевин хвърли укорителен поглед към капитана. — Мъжете, които твърде бързо са оставили зад себе си удоволствията на младостта, трудно разбират колко бързо доскучава на нас, младите.
Жерар отвори уста, но бързо я затвори и разтегна устни в кисела усмивка.
— Моля да ме извините, мис Сноу, но аз също изпитвам скука в старческата си сенилност. Най-добре е да ви оставя… — Той впи поглед в устните на Луси, все още влажни от целувките на брат му, но бързо го отмести. — Най-добре да ви оставя да се забавлявате по детски. — Той изпъна рамене и изчезна в мрака.
Луси отблъсна Кевин и понечи да тръгне след Жерар.
— Пуснете ме! Аз трябва да…
— О, не — пошепна Кевин. — Той толкова дълго време не ме приемаше сериозно, че накрая аз престанах постоянно да тичам подире му. И без това моряците го обожават достатъчно силно. Ние двамата с вас ще му покажем друго отношение.
Учудена от това разкритие, Луси престана да се дърпа. Тя погледна в блестящите зелени очи и изведнъж разбра, че беше намерила отдавна желания приятел. Досега не беше съзнавала колко много се нуждаеше от приятел.
Наблюдателницата на фокмачтата вече не беше сигурно убежище за Жерар Клермон. Беше достатъчно мъчително да наблюдава Луси, докато се разхождаше сама из кораба, но да я гледа в компанията на брат си — това го тласкаше към ужасна мъка. Да види двете руси глави толкова близо една до друга да обсъждат разпалено нещо неизвестно, да чува безгрижния им смях, който надвикваше вятъра — сякаш двамата се смееха на нещо, което само те разбираха… Положението ставаше непоносимо.
Никога не беше съзнавал по-болезнено, че е навършил тридесет и една години, никога не беше съжалявал по-горчиво за изгубеното време. Не загубено, припомняше си постоянно той, откраднато време.
През тези години тромавото малко братче, което обожаваше Жерар, се беше освободило от бебешката закръгленост и беше развило всичките си дяволски таланти. Кевин пропиля всички пари, които Жерар съвестно беше оставял настрана за образованието му. Пиеше, играеше хазарт, движеше се в компанията на най-богатите и най-скандалните лондонски лъвове. С непогрешимия си усет към числата и перфектната си памет за карти той успя да си присвои няколко значителни богатства и търпеливо изчака, докато един от пияниците на игралната маса му разкри истината за изчезването на големия му брат.
След три години бурен живот благосклонната фортуна го срещна с Лусиен Сноу. Проницателният Кевин много скоро разбра каква беше връзката между брат му и хвалбите на адмирала, че е лишил някой си капитан Дуум от незаконната му плячка.
Най-голямото желание на Кевин беше веднага да предизвика Сноу на дуел, но знаеше, че ако заподозреше за готвещия се опит за бягство, адмиралът щеше да употреби цялото си влияние да премести Жерар в друг затвор или да накара да го убият. Затова просто се сбогува, прибра спечеленото злато и се отправи към Санто Доминго, за да намери затворника.
Жерар помнеше смътно първите дни след освобождаването си. Помнеше меките, но неумолими ръце на Кевин, които непрестанно наливаха вода в гърлото му, помнеше гласа на Кевин, толкова добре познат, но много по-дълбок и зрял. Кевин буквално беше принудил жалката човешка развалина, каквато представляваше брат му, да оцелее, докато накрая в сърцето му се събуди онази жажда за отмъщение, която му вдъхна сили за нов живот.
Затова му беше двойно по-трудно да слезе на задната палуба и да завари там Луси, която тъкмо даваше прием с Кевин като принц до креслото си.