След осем Фенерите угасваха, но забулената в мъгла луна потапяше палубата в сребърна светлина. Луси седеше в кръга на мъжете, от двете й страни бяха Кевин и Там.
Жерар се приближи с гъвкавата грация, така характерна за него, и спря в сянката зад веселия кръжец. Не стига, че в Лондон беше изключен от живота на Луси, ами и тук, на борда на собствения си кораб, беше в същото непоносимо положение. Така му се искаше да я сграбчи за глупавите плитки, да я завлече в каютата си и да й покаже по недвусмислен начин кой е господарят.
— Ето, Луси — рече Там и й подаде нащърбена кана. — Опитайте ромовата микстура. Така ще имате повече късмет в хвърлянето на зарове.
Луси послушно отпи глътка. Като видяха гримасата й, Фидж и Дигби избухнаха в смях.
— Велики боже, Там, какво имаше в това питие? Мухоморка?
Там започна да брои съставките на пръстите си.
— Джин. Шери. Ром. Подправки…
— Забрави суровите яйца, Там — отбеляза съвестно Пъдж. Луси се закашля и закри устата си с ръка.
— Те със сигурност няма да ми помогнат в играта на зарове — отбеляза сърдито тя. Когато смехът заглъхна, Кевин се наведе към нея и тикна заровете в ръката й.
— Голямата печалба е два пъти шестица. Дай ми една целувка, за да имаш късмет в хвърлянето, мила.
Жерар стисна ръце в юмруци. Не смеейки да диша, той се запита какво щеше да направи, ако чувствените устни на Кевин се докоснеха до устата на Луси, и изпита страх от отговора. През тези двадесет и две години никога не беше вдигал ръка срещу брат си, но сега беше готов да го стисне за врата и да го удуши.
Той издиша облекчено, когато Луси развеселено целуна собствената си десница. Но дори този невинен жест накара кръвта в слабините му да закипи.
Решен да не се крие повече в сянката, той излезе напред.
— Ти направи от нашата заложница истинско домашно кученце, Кевин. Чувал съм и за други кораби, в които държали дресирани кучета за талисмани. Или даже прасенца. Но никога не бях чувал за адмиралска дъщеря.
Неочакваната атака завари Луси напълно неподготвена. Пръстите й се вледениха и тя изпусна заровете. Несръчността й бе възнаградена с две шестици и след кратка, учудена пауза мъжете избухнаха в одобрителни викове.
Ала бавното, подигравателно ръкопляскане на капитана ги накара веднага да замълчат. В последно време настроенията му се меняха непредвидимо.
— Не мога да разбера дали имахте дяволски късмет, или сте наследили таланта на пристрастения си баща?
Нервите на Луси и без това бяха опънати до скъсване, но коварното нападение я изправи на крака.
Там посегна към колана си и хвана дръжката на пистолета, Пъдж се отдръпна назад, бузата на Фидж затрепери силно, а Дигби започна да ругае под носа си. Кевин се взираше в заровете, сякаш можеше да прочете по тях бъдещето си.
— Не мога да разбера откъде взехте наглостта да обвинявате баща ми, че е картоиграч, капитане — започна Луси и заби показалеца си в гърдите му. — А вие какво си мислите, че вършите? Не е ли рисковано да плавате в кръг и да чакате някой от корабите на негово величество да ви намери? Не е ли рисковано да се сражавате с кораби, които имат повече оръдия, много повече моряци на борда и блестящи стратези, които вие никога няма да достигнете? Вие сте пристрастен играч, не баща ми. Само че вие играете на живот и смърт! Използвате тези мъже като зарове! Излагате на риск живота и бъдещето на екипажа си и изобщо не ви е грижа какво ще стане с вашите моряци, стига накрая вие да спечелите.
Жерар не каза нито дума, само я гледаше втренчено. Недосегаемостта му беше по-непоносима от всеки гневен изблик. След цяла вечност той проговори:
— Май е по-добре да си вземем прасенце.
Мъжете се отдалечиха един след друг, избягвайки да погледнат към Луси. Тя се обърна с парещи очи към Кевин, очаквайки, че поне той ще одобри речта й, но прочете в лицето му само укор. Това я накара да се свие на столчето си и примирено да сведе глава. Проклета да е, ако сега започне да плаче. Достатъчно сълзи беше проляла заради Жерар Клермон, сигурно щяха да напълнят цяло море.
Укорът на Кевин прозвуча любезно, но затова пък много по-болезнено:
— Нямам нищо против да го ругаеш, защото е отчаян инат. Можеш спокойно да го проклинаш, че преследва неотстъпно успеха, все едно какво ще му струва. Но никога не оспорвай авторитета му пред събрания екипаж, никога.
Луси подсмръкна и се намрази заради пресекващия глас, натежал от сълзи.
— Трябваше да знам, че ще го защитиш. Този негодник ти е брат.
— Освен това е единственият баща, който някога съм имал. Той ме е извадил на този свят, той е погребал майка ни, след като със собствената си ръка е прерязал пъпната ми връв. И вместо да ме остави на улицата и да се наеме на някой кораб, първо ми намерил един възрастен капитан с бездетна жена, която ме отгледа като собствено дете. Семейството нямаше много пари, но имах уютен дом в провинцията — много повече, отколкото щях да имам в Лондон. Той можеше просто да ме остави там и никога вече да не ме потърси, но не го направи. Отсъстваше по много месеци, но при всяко завръщане носеше на малкия си брат някакъв екзотичен подарък. Докато един ден не се върна.