Луси извърна лице, но Кевин мина от другата й страна и клекна пред нея, решен да я накара да разбере.
— Бащата на Жерар бил достатъчно великодушен, за да се ожени за майка ни. Скоро след това излязъл в морето и изчезнал. Мама останала сама и излязла на улицата. Баща ми е един от многото мъже, които са я купували за по няколко пенита. Аз съм незаконно дете, Луси, но Жерар винаги е споделял името си с мен, колкото и пъти да го е сменял.
Луси вдигна глава и мекият бриз изсуши сълзите й.
— Ти си щастливец, Кевин. Защото той никога няма да сподели с мен каквото и да било, камо ли името си.
Луси прекара безсънна нощ и чак на следващата сутрин събра сили да се извини на Жерар. Той стоеше като мрачна статуя на носа и се взираше към морето, като че беше в състояние да привлече кралските военни кораби само със силата на волята си.
Луси се присъедини към самотната му вахта.
— Може би той няма да дойде — изрече тихо тя. — Никога ли не сте си помисляли, че той се е зарадвал да се отърве от мен?
Той й хвърли саркастичен поглед.
— Напротив. Повтарям си го всеки час.
Преди да е намерила думи за отговор, той изчезна безшумно в трюма.
Луси не беше единствената, която трябваше да изпита на гърба си острия език на капитана. Мрачното му настроение ставаше все по-непоносимо и обгърна „Отмъщение“ в непроницаем облак, много по-страшен от черните платна, които закриваха слънцето. Жерар Клермон беше известен с хладнокръвието и умереността си. Сега обаче ревеше заповедите си като ирландско вълчо куче. Екипажът се стараеше да му угажда във всичко, защото никой не понасяше хапливите му забележки.
Когато видимо облекченият Аполон най-после оповести, че капитанът се е оттеглил в каютата си, за да прегледа корабните дневници, Луси предложи да се поразвлекат, като рисуват карикатури. Тя нареди на Кевин да се наведе пред нея, за да може да рисува на гърба му, и тъкмо довършваше портрета на въодушевения платнар, когато листът бе изтръгнат от ръката й.
Луси не посмя да вдигна глава, нито да се залови за мускулестия гръб на Кевин. Сърцето й биеше до пръсване. Над присъстващите се разпростря смъртоносна тишина, каквато се възцарява над морето преди първия залп на оръдията. След малко Луси се изправи и видя, че Жерар беше вдигнал портрета към светлината. Кокалчетата на пръстите му бяха побелели от гняв, но все пак се стараеше да не размаже рисунката.
— Приликата е поразителна, не намираш ли, Пъдж? — попита любезно той.
Платнарят нервно тропна с крак.
— Д-да, сър.
— Ако го окачат на стената на килията ти в Нюгейт, ще можеш да си го гледаш цял живот.
Той подаде листа на Пъдж и се обърна към Там. Момъкът тъкмо се опитваше да напъха своя портрет в колана си, но Жерар го извади оттам и го разгледа със смръщено чело.
— Според мен е прекалила с луничките — отбеляза замислено той. — Би било жалко, ако това създаде проблеми на властите с идентификацията ти.
Той вдигна глава и огледа хората си един по един. Не погледна само Луси, но това не облекчи мъката й.
— Фидж — обърна се той към следващата си жертва, — в началото на седмицата те видях да показваш на мис Сноу как функционира машината ни за изкуствена мъгла, така ли беше?
Бузата на моряка затрепери още по-силно.
— Тъй вярно, сър. Тя е… тя прояви любопитство.
— Ами ти, Дигби? Въобразявам ли си, или ти й обясни как маймунките, т.е. бъдещите канонири, ви подават гюллетата?
Старият канонир се почеса по оплешивяващата си глава.
— Ами, знаете ли, капитане, тя тъкмо мина отдолу и… по дяволите… аз изобщо не го оспорвам.
Жерар поклати глава. В гласа му имаше толкова търпение, че Луси усети как я изби студена пот.
— И даже ти, Аполон. Ти си онзи, който отзивчиво показа на мис Сноу как функционира фалшивата ни горна палуба.
Кормчията изпъна гръб.
— Тъй вярно, сър, аз бях.
Сложил ръце на гърба си, Жерар крачеше пред редицата от мъже. Изведнъж бурята избухна.
— Защо вие, проклети идиоти, просто не се събрахте всички заедно и не й начертахте план на кораба? На моя кораб! Тогава мис Сноу щеше да го увие като подарък и да го връчи на първия адмирал на кралската флота!