Имаше ли някъде на небето или на земята откуп с по-голяма стойност от горещо обичаната жена на капитана?
През това време Луси страдаше самотно в капитанската каюта. Тя буквално тичаше от единия до другия край на просторното помещение и шумът на елегантната копринена рокля отекваше подигравателно в ушите й. Корабът беше хвърлил котва и лениво се поклащаше върху вълните. Тя непрестанно ускоряваше крачка. Понякога спираше и затискаше ушите си, макар да знаеше, че не може да спре безмилостния хронометър, който цъкаше в главата й. Пясъкът в часовника отново се сипеше, а тя стоеше пред него съвсем мъничка, неспособна да се освободи от задушаващия дъжд от стъкло и пясък.
Посред бягството си към никъде тя спря и се вкопчи в облегалките на най-близкия стол. Косите й бяха разрошени, сякаш за да покажат какъв хаос цареше в главата й. Такива ли бяха чувствата на адмирала към майка й? Тази ли бъркотия от факти и емоции я бе тласнала към отчаяние? Може би привидната истерия на Ан-Мари Сноу не беше нищо друго освен неспособността й да приведе обективното знание в съзвучие с повика на сърцето си?
Луси издуха един кичур от очите си и се опита да погледне на положението си с част от старата логика. Адмиралът я излъга, Жерар също. Всъщност трябваше да й бъде все едно, че двамата са решили да се избият взаимно.
Защо тогава не можеше да престане да ги обича! Тя се залови по-здраво за стола, за да не падне. Въпреки цялата си перфидност адмиралът й беше баща. И дори най-страшната измама не можеше да заличи цял един живот, изпълнен с обожание.
А Жерар? О, Жерар, изплака сърцето й. Представата, че би могло да му се случи нещо, предизвика такава болка, сякаш някой бе изтръгнал сърцето от гърдите й.
Тя се изправи решително. На каквото и да я беше учил адмиралът, тя не беше безпомощна срещу коварните игрички на мъжете. Жерар я беше научил, че жените разполагат със собствени оръжия, които нямат нищо общо с пистолети и корабни оръдия. Нежност. Очарование. Прошка.
Тя можеше да сложи край на смъртоносната игра, още преди да е започнала. Преди един от двамата мъже, които обичаше, да бъде ранен или дори убит. Щеше да се хвърли между тях и да ги спре. Любовта й беше достатъчно силна, за да преодолее омразата на Жерар. Нежността й щеше да укроти гнева му и да му позволи да изживее жаждата си за отмъщение върху невинното й тяло.
Тя приглади косата си с треперещи ръце, разтърси полите си и се подготви да дари капитана на „Отмъщение“ със своята невинност и със своята любов.
Сърцето й биеше с такава сила, че заглушаваше тропота на боси крака по палубата над главата й, докато тичаше към малката каюта на Жерар. Макар че трепереше цялата, тя не съжаляваше за импулсивното си решение. Инстинктивно усещаше, че Жерар ще оцени по достойнство скъпоценния дар, който му предлагаше, и ще й се отблагодари. Дар, който досега беше готова да направи само на съпруга си.
В сърцето й се промъкна тихо съжаление, не заради неизвестния съпруг, а защото Жерар не можеше да бъде този съпруг. Той никога нямаше да сложи пръстен на тръпнещата й ръка. Никога нямаше да я дари с тъмноруси бебета с огнен темперамент и склонност да правят бели. Тя изтри сърдито сълзите от очите си. Може би така беше по-добре. С такива диви хлапета дори непоколебимият Смити щеше да си има много работа.
От полуотворената врата на дневната каюта в коридора падаше светлина. Луси спря колебливо на прага. Дълбокият, мелодичен глас на Жерар беше също така хипнотизиращ като при първата им среща. Оттам, където стоеше, тя не можеше да го види, виждаше само Аполон, наведен над масата. Перото в ръката му скърцаше равномерно по пергамента, запълвайки паузите, които правеше Жерар.
Капитанът диктуваше и ходеше напред-назад из каютата. Винаги правеше така. Сянката му прекоси койката в ъгъла и Луси разбра къде спеше, откакто й бе отстъпил просторната си каюта. Малкото помещение приличаше по-скоро на килия и тя изпита срам. Как ли понасяше теснотията… Сигурно ден и нощ оставяше фенера запален.
Ала съчувствието й бе разколебано, когато чу следващите му думи, произнесени с рязък, едва ли не груб глас:
— … твърде добре знам как се играят дяволските ви игри, адмирал Сноу. До тази нощ скъпоценната ви дъщеря остана невредима, но ако не изпълните условията ми до залез слънце на следващия ден, тя ще бъде опозорена.
Луси ужасено затисна устата си, за да не изпищи. Значи невинността й не е била нищо друго, освен обект на преговори — най-големият коз в една смъртоносна игра!
Жерар се запъти към вратата, търкайки замислено брадичката си. Луси беше неспособна да откъсне поглед от него. Отново изпита възхищение от грацията на хищническото му тяло, от чувствените устни. Трябваше да си заповяда да не мисли повече за него, но не можеше.