Луси не беше очаквала нищо друго. Тя сведе глава, но предателството на адмирала вече не беше в състояние да й навреди. Усети само леко пробождане, изпита тиха тъга заради всичките онези часове, през които беше желала неосъществими неща.
Също като Жерар тя беше изживяла досегашния си живот като пленница — деветнадесет дълги години. Робиня на капризите му, на самодоволството му, на егоистичната му решителност да я накара да плаща за греховете на майка си.
Но времето на покаяние бе приключило окончателно. Онова, което щеше да прави отсега нататък, щеше да бъде за самата нея. За нейното бъдеще. Тя отметна глава назад и събра цялата сила на волята си в надменния си поглед.
— Е, и? Значи дойдохте да ме опозорите, сър?
Той я пусна веднага, сякаш острите й думи го бяха опарили. Луси направи крачка назад. Знаеше, че това е само кратка пауза, не помилване.
— Никога не съм била прелъстявана от пират — продължи тя, съзнавайки, че в момента имаше предимство. — Как предлагате да процедираме? Искате ли да падна на колене и смирено да ви помоля да не ме лишавате от добродетелта ми?
— Звучи примамливо… като начало.
Луси потърка уморените си от четенето очи.
— А може би да припадна в леглото? — Тя го измери с дълъг поглед. — И да се събудя от припадъка едва след като сте се позабавлявали добре с безволното ми тяло?
Той кимна замислено.
— Отлична идея. Но бих предпочел да се събудите точно когато се забавлявам с вас, както си знам.
Тя примигна невинно насреща му.
— Надявам се, че не съм ви обидила. Мислех, че ще се зарадвате, ако изкажа и някои свои идеи. Може би трябва да се разпищя и да започна да ви ритам, за да ви дам възможност да ме повалите със сила?
Погледът на Жерар помрачня и изрази объркване и Луси едва не се изсмя тържествуващо.
— Какви ги дрънкате, по дяволите? В крайна сметка наистина ще се окаже, че сте морска вещица от Северно море! Нима искате да ме предизвикате към побой и убийство?
Луси отмахна един немирен кичур от челото си.
— Да ви предизвикам ли, защо? Нали вие сте духът на Северно море, врагът на всичко благородно и човешко? Само като се чуе името ви, и старите моряци и невинните момичета престават да дишат. Аз просто ви моля да се покажете достоен за славата си, сър. И да ми докажете, че сте негодник от класа.
Подигравателният тон на Луси беше в ярко противоречие с поведението й. Вместо да се отдръпне от коравото му, горещо тяло, тя се сгуши в него и притисна мекия си бюст към треперещите му гърди.
Беше го обвинила, че е играч. Но самата тя тъкмо се беше впуснала в най-рискованата игра на живота си. Надигна се на пръсти, докато устните й почти достигнаха неговите, и пошепна подканващо:
— Направете, каквото трябва, капитан Дуум.
Реакцията му беше напълно неочаквана. Лешниковокафявите очи засвяткаха от ревност. Пръстите му се вкопчиха в износената батиста на ризата й.
— Това ли искаш, Луси? Своя горещо обичан фантом? Капитан Дуум?
Тя поклати безпомощна глава и протегна ръка към лицето му. Но той сграбчи китката й и предотврати милувката.
— Кой искаш да те люби тази нощ, Луси? Аз? Или капитан Дуум?
— Ти — отговори с треперещ глас тя.
— А кой съм аз? — пошепна настойчиво той, сякаш отговорът й щеше да реши съдбата му.
Пръстите й предпазливо се вплетоха в неговите и разхлабиха хватката му. Тя притисна сплетените им ръце към бузата си, после към наболата му брада.
— Жерар — изрече тихо тя. И после още веднъж, толкова нежно, сякаш тонът й можеше да заличи всички страдания, които си бяха причинили: — О, Жерар…
Той беше парализиран от нежността в погледа й. От доброволното приемане на всичко, каквото е бил в миналото, каквото беше сега и каквото щеше да бъде. Чувстваше се, като че са му върнали нещо, загубено през тъмните, студени години във френския затвор край морето. Нещо, което не можеше да се определи така лесно като загубата на името, гордостта и дори на свободата. При първата им среща Луси му бе заявила, че душата е безсмъртна, но той не й беше повярвал истински. До днес.
Той взе ръката й, поднесе я към устните си и целуна всяко пръстче поотделно. Когато бавно сведе устни върху нейните, очите на Луси бяха овлажнели от щастие. Той беше дошъл при нея, за да подпечата проклятието си, но намери спасение в замайващия нектар на целувката й. Пое го дълбоко в себе си и рискът, който Луси поемаше с тази целувка, направи вкуса на нектара още по-изкусителен.
В секундата, когато устните на Жерар докоснаха устата й, Луси разбра какво беше липсвало в откраднатата целувка на Кевин. Нежност. Копнеж. Желание. Страстта им беше толкова силна, че тялото на Жерар се разтърси като от електрически ток. Луси си спомни с каква деликатност се беше отнесъл с нея в портиерската къщичка и отново бе трогната от безкористната сдържаност, която даваше всичко и не искаше нищо за себе си.