Тя сложи ръце на стройните му хълбоци и зарови лице в ризата му, защото трябваше да се скрие от погледа му, за да каже онова, което трябваше да каже.
— Не е нужно да губиш време да ме… да ме прелъстяваш. Знам, че чакаш това от шест години.
Той улови брадичката й и вдигна лицето й към своето. Очите му бяха сериозни и замислени.
— Чаках тридесет и една години. Чаках теб.
„Чаках теб.“ Не някоя пищна красавица, която умееше да се люби и щеше с радост да сложи край на недоброволното му въздържание. „Чаках теб.“ Нея, плахата, несръчна, неопитна Луси. Признанието му й вдъхна увереност и в сърцето й зазвуча мелодията на незабравимия виенски валс.
— Сигурен ли си?
Кривата му усмивка я улучи право в сърцето.
— Чаках цели шест години. Проклет да съм, ако сега се разбързам.
За да я увери в намерението си, той се отдели от нея и запали фенера. Меката светлина го озари и сърцето на Луси се сви от копнеж.
За първи път той не беше човекът, който се бои от тъмнината, а мъжът, който обичаше магията на светлината, която разкриваше възхитителните контури на женското тяло пред него. Той не искаше да дойде при нея през нощта като безлик фантом, а да види всичко, да проследи появата и засилването на насладата.
Когато започна да я съблича, Луси остана напълно неподвижна. Боеше се дори да диша, толкова я беше страх, че ще попречи на магията на ръцете му. Топлите му устни помилваха слепоочията й, пръстите му разрошиха косата й и развалиха дългите плитки. Той разтвори ризата на Там копче по копче, сякаш развързваше копринени панделки на скъпо бельо.
Ръката му се плъзна към колана на бричовете. Гърленият глас погъделичка чувствителното й ухо.
— Повече ми харесваше в моите бричове. Харесваше ми да си представям, че платът те гали там, където аз не можех. — Той я хвана за дупето и я стисна предизвикателно. — Тук например. — Другата му ръка се плъзна между бедрата й. — И тук. — Грубият плат се отри в краката й и я направи още по-чувствителна към докосването му. Тя се притисна до него и простена от наслада.
Ръцете на Жерар отново се плъзнаха по тялото й с такова внимание и нежност, че дрехите й сякаш се разтвориха във въздуха. Когато най-сетне остана гола пред него, хладният въздух в каютата помилва трескавата й кожа и втвърди зърната на гърдите й.
Когато и последната й дреха падна на пода, Жерар имаше всички основания да съжалява, че е дал обещание да не бърза. Красотата на гърдите й, розовите им връхчета бяха все още поносими. Можеше да понесе и тънката талия, и елегантната извивка на хълбоците. Ала когато бричовете на Там се хлъзнаха по стройните й крака и се свлякоха го глезените, той простена така, сякаш го бяха ударили.
Луси Сноу беше руса.
И то навсякъде.
Даже в най-безумните си фантазии по време на безсънните нощи в Йона не си беше представял това светло съвършенство. Неспособен да устои на русите кичурчета, той предпочете да не ги вижда, падна на колене и зарови лице между прекрасните й гърди.
Горещите му ръце и сърцераздирателният стон уплашиха Луси. Пръстите й се заровиха в къдравата коса на тила му.
— Добре ли си? Да не би да ти причиних болка? — попита разтревожено тя.
Той се засмя задавено и отвърна.
— Боя се, че съм смъртно ранен. — Когато устните му помилваха чувствителната кожа на корема й и слязоха надолу, тя се разтрепери. — Но това няма значение, щом ще умра в твоите обятия — добави с дрезгав смях той.
Тя го посрещна с готовност, когато горещите му устни започнаха да описват кръгове около гърдите й. Откъде й бе дошла глупавата мисъл, че езикът му ще я успокои? Той го плъзгаше с дяволска увереност по тръпнещата й плът, кръжеше около зърната, ближеше ги и ги хапеше, докато станаха корави като камъчета и тя изпита болка от сладкото мъчение. Когато се задоволи от твърдостта и влажния им блясък, той засмука неумолимо първо едното, после другото, докато бедрата й се сгърчиха в напразен опит да задушат огъня, който пулсираше в утробата й.
Когато започна да милва коленните й ямки, Луси рухна върху него и се настани в скута му, с което наруши равновесието му. Той я прегърна здраво и заговори напевно:
— Ето че голата, зачервена и толкова… почтена мис Сноу падна в недостойния ми скут. Погледна ли календара? Да не би да е вече Коледа?
— О, ти изобщо не заслужаваш подаръци. Защото през цялата година беше много лошо момче — пошепна тя, опряла устни в шията му, и се притисна към него, за да скрие, доколкото беше възможно, голото си тяло. Дрехите му раздразниха голата й кожа и тя простена от неудовлетворено желание.