— Аха, а ти се смяташ за добро момиче, така ли? Тогава няма смисъл да наказват и двама ни заради мен — отсече той, вдигна я високо във въздуха и я отнесе до леглото, което досега й беше изглеждало толкова грамадно и пусто. Сега, когато Жерар беше до нея, огромните мебели се изпълниха с чувствени обещания за лукс и сладостни преживявания. Когато се отпуснаха върху мекия матрак, тя нетърпеливо смъкна ризата от раменете му, жадуваща да усети вкуса на кожата му.
Устните й се плъзнаха по шията му, по ключицата и спряха за дълго върху извития белег, който му бе причинила със собствената си ръка. Тя въздъхна разкаяно и го целуна нежно.
— Не го прави — пошепна Жерар и вдигна лицето й. — Тогава заслужавах много по-страшно наказание от тази раничка. Нека бъдем благодарни, че не улучи.
— О, аз се прицелих съвсем точно — призна тя. — Не бих понесла да пронижа сърцето ти.
Той притисна ръката й към гърдите си и тя усети лудото туптене вътре.
— Никога нямаше да намериш сърцето ми, защото отдавна го бе откраднала.
Докато устните му лениво милваха нейните, Луси нетърпеливо разкопча последните две копчета на ризата му и я измъкна от колана. Той потърка гърдите си в подканващо мекия й бюст и късите, твърди косъмчета раздразниха допълнително чувствителните връхчета на гърдите й. Стоновете им се сляха.
Той пое съскащо въздух, когато Луси смело продължи надолу, спря за известно време на талията и очерта контурите на мускулестите му хълбоци. Тя се поколеба, когато стигна до колана на бричовете, но любопитството надделя и щеше да го разсъблече изцяло, ако Жерар не бе сграбчил китките й в паническа хватка.
— Не, ангеле мой, още не. Или всичките ми добри намерения ще идат по дяволите. Моля те, нека не изпробваме силата на волята ми.
Очевидно той не хранеше същите съмнения по отношение на нейната воля. Тя бе готова да се предаде още когато наболата му брада бе подраскала нежната кожа на корема й, но когато същото драскане се повтори и върху вътрешната страна на бедрата й, едва не полудя от желание.
Тя задърпа безпомощно косата му, разкъсвана от радостно очакване и страх.
— Моля те, недей! Не го прави с мен! Грешно е…
Топлите му ръце се плъзнаха между бедрата й и ги разтвориха.
— Трябва да го направя, любов моя. Нали ти ме помоли да те опозоря.
Това беше окончателната й капитулация. Под парещата горещина на устата и езика му съпротивата й се изпари. Той преодоля умело плахостта й и я понесе във водовъртежа на неописуеми плътски радости. Дълбокият стон, който се изтръгна от устата й, не беше неин, а на някаква непозната. Тя се устреми срещу него и за да я възнаградят, пръстите му продължиха това, което беше започнала устата, и проникнаха там, където езикът не можеше.
Тялото й се разтърси от сладостни тръпки, тя извика и рухна върху него. Жерар обгърна тръпнещото й тяло със силните си ръце и целуна сълзите по зачервените бузи. Тя го погледна учудено, защото не помнеше да е плакала.
Когато най-после я положи под себе си на леглото и смъкна панталона си, очите му я изгаряха като огън. Когато Луси пожела да удовлетвори любопитството си и рискува един нервен поглед, той бързо взе лицето й между ръцете си и я дари със замайваща, страстна целувка, която носеше вкуса на собственото й сладко отдаване.
Не беше нужно нищо повече. Нежността в погледа на Луси го лиши от последната капка самообладание. Той беше изразходвал цялата сила на волята си и вече не беше в състояние да сдържи каквото и да било обещание. Пропастта беше пред него. Чувстваше се така, сякаш щеше да се люби с жена не за пръв път след шест години, а за пръв път в живота си. С цялата жажда на момче и с неопитния, тромав, егоистичен глад на първия път.
Когато ръката разтвори бедрата й, за да провери готовността й, очите й овлажняха от желание. Жерар съзнаваше, че за малкото време, откакто се познаваха, й беше причинил твърде много болка. Не искаше да прибави към престъпленията си още едно, и то непростимо. Ала страхът му се оказа напразен. Тя беше готова за него като никоя жена досега. Луси буквално вибрираше от желание. Той простена и внимателно проникна във влажната й утроба.
Очите й се разшириха в израз на удоволствие и ужас, когато усети в себе си онова, което не бе могла да разгледа в детайли.
Той си забрани да се усмихне на очарователното й незнание, опря се на длани и застана над нея. Не устоя на изкушението и се погледна, за да проследи как бавно, но неотстъпно се потапяше във влажните руси кичурчета между бедрата й.