Когато я прониза остра болка, Луси извика уплашено. Усети, че той веднага спря като отблъснат на прага на рая.
— Няма нищо, мина ми — опита се да го успокои тя. — Наистина… харесва ми.
Мрачното му изражение издаде, че бе прозрял лъжата й.
— Не ти вярвам, мишленце. Изобщо не ти харесва. Но ти обещавам, не, кълна се, че много скоро ще ти хареса наистина.
За първи път, откакто се познаваха, Жерар Клермон щеше да удържи на думата си.
За учудване на Луси той се отдръпна малко назад. Тя си мислеше, че това ще й донесе облекчение, но усети само изнервяща празнота, която умоляваше да бъде запълнена. Затова уви крака около хълбоците му и се притисна към него. Но той се отдръпна още малко назад и тя изплака от разочарование.
— О, моля те — прошепна задавено.
Не можеше да му се разсърди за триумфалната усмивка.
— Както желаете, мис Сноу. Аз живея, за да ви бъда в услуга.
И как само й услужи. Заби се дълбоко в нея с мощен тласък и пошепна с пресекващ глас:
— Така по-добре ли е?
Мечтателната усмивка на Луси беше достатъчен отговор. Още от самото начало беше заподозрял страстта, която се криеше под хладната фасада, и Луси не го разочарова. Когато нахлу още по-дълбоко в нея, тя се нагоди съвсем естествено към ритмичните му движения.
Той отметна глава назад и стисна здраво зъби, за да забави екстаза.
— Боже господи, Луси — изохка той, — знаеш ли всъщност какво правиш?
Луси усети, че зад търпеливата фасада на Жерар дебнеше нещо — склонност към насилие, която обаче нямаше нищо общо с бруталността, а идваше от сърцето на дълго гладувал мъж. Тя се побоя от интензивността на това насилие, но беше готова да му направи подарък, по-голям от невинността си: позволението да загуби контрол и да задоволи егоистичните си инстинкти с нейното покорно тяло.
През миналите седмици тя беше опознала характера му много по-добре, отколкото беше склонен да й позволи. Той беше човек, който се грижеше за другите. Грижеше се за екипажа си, за брат си и — макар че никога нямаше да го признае — за нея. Крайно време беше някой да се погрижи и за него.
Тя приближи лицето му към своето и проговори решително:
— Не се въздържай. Не и с мен. Не искам никога да се въздържаш, когато си с мен. Искам от теб всичко, което можеш да ми дадеш.
Тази нежна подкана беше повече, отколкото Жерар можеше да понесе. Тя отвори всички шлюзове пред хаоса на чувствата му. Желанието избликна с неудържима сила, тъмна, примитивна и почти зверска. Той престана да мисли, превърна се в твар, следваща единствено инстинктите си. Инстинкти, които толкова дълго си беше отказвал, че им бяха необходими само няколко думи, за да се освободят от контрол.
С последните остатъци от здрав разум той намести бедрата й, за да е сигурен, че жадните, дълбоки тласъци ще стимулират онази чувствителна перла, скрита между лененорусите кичурчета.
Луси затвори очи и изложи тялото си на пламтящата страст, докато Жерар й даваше всичко, на което беше способен. И още повече. Той я отведе бързо до безумния екстаз. Не знаеше милост. Когато Луси беше готова да повярва, че тялото й няма да понесе толкова силни чувства, той сложи ръце на седалището й, вдигна я към себе си и се заби толкова дълбоко в нея, че тя усети биенето на сърцето му, сякаш беше нейното. От гърлото и се изтръгна тих, накъсан вик, след което звездното небе в сърцето й се разпръсна на хиляди искри.
Оргазмът на Луси беше спасението на Жерар. Той му остави време да й се наслади. Стана точно както се беше опасявал — той стигна много бързо до края, но този край продължи цяла сладка вечност. Зашеметяващите спазми на Луси поеха в себе си всяка сладостна капка.
Той рухна безсилно върху нея.
— Причиних ли ти болка? — попита след малко той, все още дишайки тежко.
— Боя се, че съм смъртно ранена. Но не ме е грижа, като знам, че ще умра в твоите ръце — пошепна задъхано тя.
Тя се опита да се отдели от него, но той я задържа.
— О, не, още не съм свършил с теб. — Този път в момчешката му усмивка нямаше и следа от цинизъм. — По дяволите, та аз изобщо не съм започнал.
Той завладя устните й в целувка, която изразяваше цялата нежност, на която беше способен.
Горещите му устни помилваха ухото й и Луси се намръщи.
— Чу ли това, Жерар? Гърми.
— Глупости — промърмори той и загриза крайчето на ухото й. — Сърцето ми бие.
Когато езикът му се плъзна в ушната мида, Луси застена от удоволствие, затвори очи и се наслади на тръпките, които се разнасяха по тялото й.
— Освен това видях светкавица.
— Ласкаеш ме, любов моя. Я да видим, може би ще накарам и небесните тръби да зазвучат.
И той щеше да успее, ако изведнъж целият кораб не се бе разтресъл, сякаш ударен от огромен юмрук. „Отмъщение“ се залюля и двамата се търколиха на пода заедно с възглавниците и завивката.