Само за няколко секунди Луси стигна до огледалото, което скриваше тайния изход. Заудря по стъклото, но то не се раздвижи. Оръдейният залп сигурно беше повредил скрития механизъм. Луси се опря на хладното стъкло, готова да заплаче от отчаяние. Но само след минута прибра косите си на тила и се огледа съсредоточено. Бързо откри една паднала греда, достатъчно лека, за да я вдигне. Замахна без ни най-малко угризение и разби огледалния си образ на хиляди блестящи парченца.
Без да обръща внимание на острите ръбове, тя избута огледалото настрана и се покатери по стълбичката. Открехна вратата и се закашля от хапещия дим. Размаха ръце и се огледа. Вляво от нея се полюляваше разкъсано платно, някъде по-далече се издигаше дим.
Луси отново размаха ръце пред очите си. Това, което видя, беше повече от страшно. Беше закъсняла.
Бялото знаме на капитулацията се вееше на мачтата пред бледия диск на луната и красотата му беше в ярък контраст с овъгления хаос наоколо. Никой от мъжете не протестираше, че капитанът предава обичания кораб, и това беше още едно доказателство за вярата им в него. Всички стояха тихо на опустошената палуба, със сведени глави, но не и с увиснали рамене.
Луси мина между тях като призрак. Съзнаваше, че изглежда скандално с разбърканата коса и всички останали признаци на любовния акт. Но сред тези мъже тя беше открила всичко онова, от което адмиралът години наред я беше лишавал с перверзна радост: приемане без предразсъдъци, безусловно приятелство и човешко величие, което не се интересуваше нито от произхода, нито от военното звание, а почиваше единствено върху взаимното уважение.
Тя спря точно пред Жерар и заговори с треперещ глас:
— Не можеш да направиш това. Чуваш ли ме? Аз не позволявам.
Той погледна през нея, сякаш чудовищността на намерението му го бе направила сляп и глух. От него не можеше да се очаква нищо. Луси се обърна към Там, чието обсипано с лунички лице беше смъртнобледо.
— Не бива да допускаш това, Там. Забрани му го!
Момъкът се взря към далечния хоризонт и извади от джоба си броеница.
Луси отиде при Пъдж и изохка сподавено, като видя строшените му очила. Странно, но това й се стори най-голямото злодеяние.
— Пъдж, моля те! Опитай се да говориш с него. Кажи му, че прави съдбоносна грешка. — Пъдж само тъжно поклати глава и това я разгневи. — Нима си избягал от къщи, за да загинеш по такъв начин? Наистина ли искаш проклетата ти жена да присъства на обесването ти в Нюгейт?
Тя изтри сълзите си, преди да са я заслепили, и се обърна към Аполон. Слепоочието му беше загрозено от кървава рязка. Тя улови ръката му и я раздруса.
— Аполон, скъпи Аполон, ако някой тук може да го спре, това си ти! Баща ми няма да го изправи пред съда. Той ще го убие. Сега. Тази нощ. А вие ще бъдете обесени или ще изгниете в някой далечен затвор. Това ли искаш? Да прекараш остатъка от живота си във вериги?
Молбите й не трогнаха бившия роб. Чертите му бяха като изсечени от абаносово дърво.
На релинга на задната палуба стоеше самотна фигура и Луси се втурна към нея с отчаяна надежда, близо до истерията.
— Кевин! Той ти е брат! Ти си способен да го вразумиш. Ако капитулирате, адмиралът ще ме принуди да мълча. Вече е разбрал, че знам за престъпленията му и мога да го обвиня. Мога да разруша свещената му репутация! — От русата коса на Кевин капеше кръв и тя я изтри от челото му с треперещи пръсти.
Кевин отблъсна ръката й. Измъченият, меланхоличен поглед беше дотолкова приличен на братовия му, че Луси изплака от отчаяние.
Тя се обърна отново към мъжете и ги погледна умолително един по един. Веднъж вече беше стояла тук и ги бе предизвикала да се изправят срещу капитана си; сега искаше от тях да спасят живота му. Вятърът развя косата и изсуши сълзите й.
— Толкова ли не можете да разберете? Адмиралът ще намери начин да ви накара да мълчите. Как мислите, защо е дошъл тук с един-единствен кораб? Защото не иска свидетели!
Тя извика от облекчение, когато две топли ръце я прегърнаха откъм гърба. Най-после някой, който щеше да й помогне да вразумят капитана! Но гласът, който заговори до ухото й, принадлежеше на Жерар.
— Не мога да рискувам битка, докато ти си на борда. По този начин ще имаш поне някакъв шанс. Ако адмиралът ни помете с оръдията си, няма да имаш и най-малкия шанс за спасение. Моряците решиха да ти дадат шанс и приеха, че той може да означава смърт за тях. Даже Дигби избра доброволно смъртта. — Той я отведе на левия борд и й показа — не защото беше жесток, а от любов, — ужасяващия, увит в платно вързоп, поставен на предната палуба.