Коленете на Луси омекнаха, но Жерар я подкрепи, както беше правил от самото начало.
Привлече я към себе си и продължи с безкрайна тъга:
— Ти не си като моите мъже, Луси. Аз те изтръгнах от сигурния, добре подреден живот и насилствено те отвлякох на борда на този кораб. Не ти оставих избор.
Луси се освободи от закрилническата му прегръдка, за да го погледне в очите. Решителността й прогони пристъпа на истерия. Гласът й беше ясен като звън на камбана над вълните.
— Тогава и аз ще направя своя избор. Не го прави. Не струвам чак толкова.
Жерар я погледна отчаяно. В очите му имаше възхищение и още едно, много по-крехко чувство, от което Луси спря да диша.
— Господи, Луси, ти си ангел! Ти си безценна.
В сърцето й пламна надежда. Тя го сграбчи за ризата и го раздруса. Гласът й се надигна в крясък, който предизвика вятъра, ужасното бяло знаме и преди всичко самодоволното спокойствие на „Аргонавт“.
— Тогава, по дяволите, не му позволявай да спечели! Бий се! Бий се за мен!
29
Жерар се взря като хипнотизиран в крехкия, но решителен юмрук, който стискаше ризата му. Луси не желаеше да продължи вегетирането си като покорна адмиралска дъщеря. Тя искаше да вземе живота си в свои ръце, да изживее надеждите и мечтите си. В този миг тя се отказваше окончателно от мъжа, когото цял живот бе считала за свой баща. Врагът на Жерар стана и неин.
Тя беше готова да проси заради него, да се бори за него, да умре за него. Той беше длъжен да й отговори със същото.
Когато вдигна очи, в погледа му се четеше добре познатата решителност и мъжете се изпълниха с надежда.
— Какво ще кажете, приятели? Ще позволим ли на тази смела малка дама да ни смята за страхливци?
Екипажът избухна в ликуващи викове.
— Аз казвам не, капитане! — изкрещя Там и разкриви луничавото си лице в доволна гримаса. — Ако й дадете оръжие, тя ще ни избие всичките!
Луси изплака от щастие и се хвърли на шията му. Жерар я вдигна високо във въздуха и я завъртя в кръг.
Пъдж отдаде чест и счупените стъкла на очилата направиха лицето му още по-смешно отпреди.
— Да сваля ли знамето, сър?
Жерар вдигна глава към веещия се символ на поражението и на устните му заигра грозна усмивка.
— Не. Още не.
Луси се отдръпна с добре изигран ужас.
— За бога, мистър Клермон, не можете да направите това!
Той се ухили като дързък хлапак.
— Аз съм негодник, мис Сноу, нима сте забравили? Не съм свикнал да се бия почтено.
— И той не е свикнал.
Усмивката му изчезна. Много добре знаеше какво рискува — кораба си, верния екипаж, скъпоценното чувство за общност. Докато търсеше с устни устата на Луси и се наслаждаваше на вкуса й, мъжете вече си разпределяха задачите и се подготвяха за неизбежната битка.
Той се отдели неохотно от нея.
— Слез долу и остани там. Каквото и да чуеш, не се качвай на палубата.
— Заповед ли е това, капитане?
— Разбира се. Очаквам безусловно послушание.
Луси направи крачка назад и отдаде чест с такова съвършенство, че Смити щеше да се изпъчи гордо, ако можеше да я види.
— Тъй вярно, сър. Аз живея, за да ви доставям удоволствие.
Жерар се усмихна и огледа отгоре до долу необикновената й униформа.
— И го правиш.
Луси го прегърна устремно и притисна устни към неговите с такава страст, като че искаше с целувката си да му вдъхне цялата сила, която му беше необходима, за да победи адмирала. Жерар едва намери сили да я пусне.
А когато тя се обърна, за да слезе в каютата, ръцете му останаха празни като никога досега.
Луси не стигна по далече от долната оръдейна палуба, където канонирите се готвеха за битката, а пет „маймунки“ с едва наболи мустачки гневно спореха кой трябва да бъде назначен за канонир, след като главният беше мъртъв.
Стройно момче с грозни белези от едра шарка заби костеливия си пръст в гърдите на другаря си.
— Следващия месец ставам на осемнайсет. За такава работа се иска мъж, не хлапе с пъпки по лицето.
Приятелят му заекна от възмущение.
— Може да си по-голям, но аз дойдох преди тебе на борда. Аз съм с капитана от първото му плаване.
Намесиха се и другите и спорът бързо се изроди в шумни крясъци с взаимни обиди, които засягаха не само мъжествеността на войнствените петлета, а и темперамента и семейното положение на вероятните им майки. Това звучеше смешно, като се имаше предвид, че повечето от тях бяха сираци.
— Джентълмени! — Викът на Луси, твърде неподходящ за дама, ги накара да млъкнат. — Не ни остава много време. Наистина ли смятате, че трябва да се карате точно сега?