Выбрать главу

Какво, за бога, й беше причинил!

Ресниците й затрепкаха. Когато го видя, погледът й омекна.

Жерар изпита толкова силно облекчение, че му идеше да я удуши. Притисна я до гърдите си и зарови устни в опушената й коса.

— Ти, проклета малка глупачке! Какво си въобразяваш? Защо извърши това безумно геройство?

Полузаспала, Луси се сгуши на гърдите му и го подуши доволно. Самодоволството й го вбеси.

Той я отдалечи от себе си и главата й безсилно увисна назад.

— Като ти казах да слезеш долу, нямах предвид проклетата оръдейна палуба.

Тя примигна насреща му.

— Какво?

— Не се преструвай на невинно агънце! Много добре знаеш за какво говоря.

— Какво?

— Престани да ми крещиш! Ако си въобразяваш, че можеш да ме стреснеш с крясъците си, момиче, няма да ти мине номерът!

Измъчван от угризения на съвестта, че без малко щеше да я загуби, и тъжен, защото много добре знаеше, че въпреки всичко ще я загуби, той я притисна силно до гърдите си. Твърдо решен да се наслаждава на топлината й колкото можеше по-дълго, той покри лицето й с целувки, без да го е грижа, че беше изпотена и изцапана с барутен прах.

Луси въздъхна доволно, когато той се изправи и я изнесе на палубата. Изтощените, щастливи мъже бяха достатъчно умни да си спестят дръзките забележки. Само си намигнаха съзаклятнически и проследиха с любопитство ставащото. Никой не се обади даже когато Жерар скочи в топлата вода на лагуната с Луси в ръце.

Без да удостои дори с един поглед розовия утринен здрач и разсветващото небе, Жерар мина през водата и спря едва в един тесен страничен ръкав на лагуната, закрит от кораба с редици стройни палми. Там най-после я изправи на крака.

Ризата на Там се изду като балон над водната повърхност. Луси следеше с неразбиращ поглед как Жерар преминаваше от нежни целувки по челото към силно разтърсване, сякаш искаше да научи на маниери непокорно домашно кученце. Тя се взря напрегнато в красиво изрязаните му устни и накрая разбра, че той повтаряше все едно и също.

Тъкмо поклати глава, за да му даде да разбере, че не чуваше нито дума, когато ушите й се отпушиха с шумно пукване.

— Аз те обичам, по дяволите!

Изнервеният му рев я накара да запуши уши. Изпълни я невярващо учудване, по-топло дори от нежните вълни, които ги обливаха. Петите й се заровиха в пясъчното дъно на морето.

— Наистина ли?

Тихият й шепот го отрезви. Той сбръчка чело и лицето му изведнъж стана толкова ранимо, толкова безкрайно нежно, че Луси бе обзета от абсурдното желание да го утеши, да го накара да повярва, че всичко е било само лош сън или пристъп на тропическа треска. Но любовта му към нея не беше от нещата, които се оправяха с чаша горещо кафе или с голяма доза хининова кора.

— За бога, престани да ме гледаш по този начин! — изкрещя той. — Ти си изтощена. Трябва ти ядене, пиене и сън. Но ако продължаваш да ме гледаш така, ще правим любов. — Гласът му пресекна от желание. — И то веднага — добави той след кратка въздишка.

Слухът на Луси се бе върнал с такава острота, че тя чу шепота на вълните, песента на една екзотична птица и свирещото дишане на Жерар.

— Има нещо, което ми е по-необходимо от всичко друго — обясни тихо тя.

— Здрав човешки разум? — предложи ухилено той. Тя разкопча ризата на Там.

— Баня.

Жерар не можеше да възрази срещу това напълно разумно искане. Когато ризата се плъзна от раменете й и разкри розовите връхчета на гърдите, Жерар шумно пое въздух. Пластовете сажди по ръцете и шията правеха бледорозовата кожа още по-съвършена.

Когато небето загуби розовия си оттенък и стана златно, а накрая блестящо синьо, мъжът и жената изкъпаха изтощените си от битката тела в топлата вода на лагуната. Треперещи от удоволствие, двамата изследваха с пръсти и устни най-сладките, най-скритите места на телата си.

Жерар беше казал на Луси, че там, където отиваха, нощите са топли. Но бе пропуснал да й каже за изгрева. Пръстите му се потопиха във водата и се плъзнаха между краката й със сладко обещание за онова, което щеше да дойде. В тялото й пламна огън, много по-горещ от огненото кълбо на слънцето, който бавно се издигаше на небето. Краката й се вдигнаха от само себе си и се увиха като безтегловен товар около стройните му хълбоци.