Жерар беше твърдо решен този път да й достави безкрайно удоволствие. Прекрасното й тяло имаше право да бъде ухажвано по всички правила на изкуството. Съзнаваше, че през нощта я бе взел твърде жадно и бързо. Водата се стичаше по притиснатите едно в друго тела, когато той я изнесе на брега и я положи върху постеля от топъл пясък. Той се надигна и нетърпеливо се освободи от мокрите си дрехи. Жадният му поглед беше впит в полуотворените й устни. Влажната й кожа розовееше като вътрешността на мидите, с които беше осеян пясъкът.
Като видя позлатеното от слънцето голо тяло, Луси преглътна мъчително. Когато се любиха за първи път, Жерар й бе отказал удоволствието да изследва тялото му. Сега, в меката светлина на утрото, тя го гледаше с очи на художничка, проучваща красотата на мъжкото тяло. Някога в невинността си си беше представяла, че слънчевата светлина ще го разкраси. Но никога не беше предполагала тази зашеметяваща гледка.
Когато той свали чорапите си и Луси видя грозните белези по глезените му, от гърлото й се изтръгна тих стон. Погледите им се срещнаха; нейният питащ, неговият упорит, сякаш очакваше тя да се отдръпне отвратено. Аполон може би гледаше на белезите си като на почетни знаци, но за Жерар те бяха олицетворение на позора. Веригите отдавна бяха разкъсани, но той не можеше да се освободи от сенките им.
Тя се отпусна на колене и изтри пясъка от белезите с краищата на косата си. Нежните й ръце продължиха милувката. Пръстите й се плъзнаха по прасците и се изкачиха към мускулестите бедра, покрити със светли косъмчета. Жерар издаде дрезгав звук, наполовина пъшкаме, наполовина стон, който я окуражи да продължи изследователското си пътешествие. Когато ръката й не стигна да обхване онази съвършена част от тялото му, която нежностите й бяха събудили за живот, тя предпазливо докосна връхчето с върха на езика си.
Жерар не беше в състояние да изрази радостта си с думи. Тази смела малка жена беше приела съвсем естествено грозните му белези и беше готова да му се отдаде без остатък. Той я сграбчи за косата й издърпа главата й назад. Очите й сияеха, на дясната й бузка отново се появи възхитителната трапчинка.
— Ако не озаптите непокорното си езиче, мис Сноу — изохка той, — всичко ще свърши, преди да е започнало.
Той я положи върху пясъчното легло и се наслади с безкрайно търпение на прекрасното тяло, на кремавите падини и крехките дълбочини, които бяха неговият храм на радостта. Силните му ръце я милваха и разтриваха с безкрайна нежност. Търпеливо навлажняваше горещия й център със собствения му ароматен мед, докато тя започна да го умолява да я вземе.
Когато сянката му най-сетне скри слънцето, Луси простена от радостно очакване. Но и най-съвестната подготовка не я бе подготвила за онзи сладостен шок, когато усети цялата му корава дължина да се плъзга в утробата й и силните му тласъци я изпълниха цялата. Като че чувствените мъчения не бяха достатъчни, той потърка с ръка влажната перла на любовта, докато я заля екстатична горещина — и то не веднъж или два пъти, а магичните три.
Когато Луси извика името му като заклинателна формула, дойде и освобождаването на Жерар. Сладко и горчиво едновременно и невероятно силно, то го разтърси до дън душа.
Двамата лежаха дълго върху топлия пясък с преплетени тела, докато сърцата им се върнаха към нормалния си ритъм.
— Обичам те, откакто те видях за първи път — пошепна тя.
— Ама че романтични глупости — промърмори в рамото й той. — Ти не можеше да ме търпиш. За теб бях непоносим недодяланик… и то два пъти, както бих желал да допълня.
Тя зарови пръсти в разрошената му коса.
— И сега си такъв. Но това не значи, че те обичам по-малко.
Той я прегърна и отчаянието, което го изпълваше, я разтрепери. Тя побърза да отхвърли лошите си предчувствия. Може би търпението й щеше да бъде възнаградено с нежно любовно обяснение и обещание за безсмъртно отдаване.
— Божичко, умирам от глад. Вече не помня кога съм ял за последен път. — Жерар седна и бързо отупа пясъка, залепнал като златна захар по мократа от пот кожа.
Луси смръщи чело и се почувства ограбена. Той й хвърли ризата си, навлече панталона си, без да я удостои с поглед. Докато тя се обличаше, той вече вървеше към пенещия се прибой, където опря ръце на хълбоците си и се загледа в морето. Сигурно мисли за кораба си, каза си Луси. Знаеше, че „Отмъщение“ е почти неспособен да маневрира и има тежки повреди.
Лекият вятър се заигра с косата й и тя се усмихна меланхолично.
— Иска ми се да останем тук завинаги.
— И да лудуваме голи във вълните като Адам и Ева? — В първия момент Луси помисли, че той й се подиграва, но когато се обърна, погледът му беше сериозен и мрачен. — Даже в рая е имало змия.