Жерар беше твърдо решен да я върне в Лондон, преди адмиралът да е пуснал убийците си по следите им. Екипажът на „Отмъщение“ работи до пълно изтощение, за да ремонтира пострадалата шхуна и да я направи годна за дълго плаване. Моряците издялаха нова предна мачта и я поставиха на мястото на счупената. Почистиха палубите от овъглените остатъци, закърпиха изпокъсаните черни платна. Накрая погребаха стария Дигби в песъчливата почва на острова, приютила през годините безброй моряшки тела.
През тези три дни и през двете и половина седмици, които последваха, Жерар се държеше далече от нея. Когато се срещаха на палубата или в тъмния трюм, той се осведомяваше любезно за здравето й и се извиняваше, че имал много работа. При това избягваше да я поглежда, сякаш се боеше очите да не издадат нещо, което устата се опитва да скрие.
Екипажът подражаваше на капитана си и колкото повече наближаваха Ламанша, толкова по-мълчаливи и потиснати ставаха всички. Младежката дързост на Там и убийственият чар на Кевин отстъпиха място на мрачно примирение. Аполон престана да тананика веселите си мелодии, вече изпълняваше само меланхолични спиричуъли, разказващи за родината, която никога повече нямаше да види. Луси знаеше много добре, че ще им липсва, но се надяваше след известно време да я забравят. Може би след веселото „домашно кученце“ капитанът наистина щеше да им купи свинче.
Потопена в бледа лунна светлина, Луси остана на релинга, докато стройната шхуна навлезе в Ламанша — с угасени Фенери, тъй като капитанът беше заповядал да плават незабелязани.
През плътния мрак, опънал се като шатра над шхуната, Луси дочу откъм десния борд шум от битка. Опита се да не мисли за ставащото, но през последните дни на борда цареше призрачна тишина и всеки признак на живот щеше да бъде приятно разнообразие.
Тя се промуши под една рея и откри до релинга Жерар, Аполон и Кевин, който беше увиснал в такелажа на фокмачтата като в койка. Широките рамене на капитана се очертаваха ясно на фона на небето и сърцето на Луси веднага ускори ритъма си.
— Реших, че ще поискате да видите какво става, капитане — каза Аполон и му подаде далекогледа.
Луси нямаше нужда от далекоглед, за да види в далечината оранжевите светкавици, които се спускаха с ужасяваща яснота по мрачната стена на нощното небе.
— Доколкото мога да преценя, фрегата от кралската флота е обстрелвана от два френски пиратски кораба — обясни Аполон, докато Жерар наблюдаваше сцената.
— Френски пирати — изрече гневно Луси и се присъедини към тях на релинга. — След мира при Амиен вече не воюваме срещу Франция. Вероятно онези са привърженици на Наполеон, маскирани като обикновени крадци.
Жерар се усмихна загадъчно.
— Ако питате мен, трябва да се намесим на страната на французите — предложи в най-добро настроение Кевин. — Защото от флотата на Негово величество не може да се очаква нищо добро.
Жерар безмълвно подаде далекогледа на Луси. Погледите им се срещнаха, пръстите им се докоснаха за миг — най-интимният момент след деня на плажа. Луси вдигна тънкия телескоп към окото си и изпълни безмълвната молба.
Безпомощната фрегата беше под обстрела на два еднакви платнохода. Луси видя как едновременният залп проби кърмата на английския военен кораб. Когато димът се разсея, нов залп освети добре познатата галионова фигура и тя изохка ужасено.
— Какво има? — попита Жерар.
Тя отпусна далекогледа и отговори с чужд глас:
— Това е „Кураж“. Корабът на лорд Хауъл. След победите си пред Копенхаген измоли да командва точно тази фрегата. Искаше да патрулира в Ламанша, за да има време да напише мемоарите си и да опознае децата си.
Аполон сведе глава. Луси бе обзета от паника. Неясни картини се редяха пред погледа й: Силви, която прегръщаше с обич баща си, малкият Гилиън, който го яздеше като конче, заровил дебелите си, омазани с мармалад пръстчета в посивялата му коса; самият лорд Хауъл, който нареди непокорните си синове в редица, за да ги научи как да си връзват шалчетата. Сега, когато бе разбрала, че няма баща, перспективата да загуби този прекрасен човек и толкова деца да останат сираци беше повече от страшна.
— Децата му! — изплака тя, без изобщо да съзнава въздействието на думите си върху Жерар.
Той изтръгна далекогледа от скованите й пръсти.
— Оръдия? — излая резкият му глас.
Тя вдигна рамене. Не разбираше какво значение имаше въоръжението на осъдения на гибел кораб.
— Двайсет, най-много двайсет и пет.
— Екипаж?
— Малко повече от сто.
Кевин се смъкна от удобното си леговище, сякаш някой бе поднесъл запален Фенер към излъсканите му ботуши.